Всички творци по света са ощетени от незаконното споделяне и сваляне на тяхното авторско съдържание, но чия е вината за създалата се ситуация? О една страна, хората от по-бедните страни по света сигурно се радват, че могат да гледат поредния холивудкси хит без да плащат за това. От друга страна, чувството за справедливост на потребителите оправдава разпростанението на нелигитмно съдържание поради високите цени на продукциите и убеждението, че ощетени от тези действия са само алчните продуценти и посредници в бранша, а не творците.
Дали в това се крие проблема с пиратството на авторско съдържание в миналото и днес? Спекуланти на произведения на изкуството винаги е имало и винаги ще има, а поради факта, че обект на техните сделки са творби на изкуството, можем да сме сигурни, че масовият потребител ще бъде в крайна смека ощетен.
Как обаче да се защитят обикновените творци и да им бъде гарантирано, че ще могат да се издържат от труда си, за да продължават да творят? Според някои експерти, има основания да се смята, че уж „ощетените“ големи компании, които бълват масови продукци за забавление всъщност са в основата на проблема с незаконното сваляне на съдържание с авторски права.
Ето какви са основанията за това според Washington Post.
1. Изкуството днес е обект на търговски договри за печелене на пари. Само в САЩ, развлекателната индустрия (в това число, киноиндустрия и музикална индустрия) винаги е била на първо място по приходи от всички други индустрии, с изключение на първата война в Персийксия залив в началото на 90-те години на миналия век. Импресариа и мениджъри на творци дебнат като хищници появата на всеки нов творец, за да го впримчат в дългосрочни договори и да печелят от неговия талант. Това постепенно създаде цяла плеяда от творци, чийто талант (и живот в някои случаи) беше унищожен от алчни предприемачи.
Има анализатори, които винаги са твърдели, че именно те са на практика истинските „крадци на авторско съдържаие“, защото с хитри ходове налагат на творците какво да създават, а след това ограничават широката публика в консумирането на творбите чрез високи цени, недостъпни за обикновените хора. Така постепенно хората се видяха принудени да „заобикалят“ легитимните източници, за да имат възможност да се докоснат до дадено произведение, а това стана извинение за отклоняване на вниманието от истинските виновници за проблема.
2. Творците винаги са искали техните творби да стигат до по-голям брой хора и са били радостни да научат, че идеите, от които са водени достигат до по-голям брой хора. Ето защо и до днес една стойностна творба – книга, филм или музикален албум – се предпочита да бъде закупена на физически носител, за да заеме достойно място в домашната библиотека на някой почитател. И в миналото хората копираха любим филм, музика или дори книга, за да могат да я запазят или дадат на свой приятел или роднина. Но тогава като че ли „акулите“ на развлекателния бранш нямаха толкова доводи да преследват хората за подобни действия.
В крайна сметка, всеки, който закупи стока има пълното прави да прави с нея каквото пожелае. Нима собственикът на косачка за трева може да бъде преследван от производителя ако услужва редовно с нея на своя по-беден съсед, който не може да си позволи подобна машина? Защо тогава компанията-продуцент или издател на услуги претендира за „вето“ върху гледането, слушането или четенето на авторско съдържание?
Очевидно в днешния дигитален свят, в който се плаща за „музика на парче“ или дигитални книги например, идеята е да се ограничи свободата на потребителите да консумират съдържание, закупено от техен приятел или роднина. А това на свой ред естествено породи ответна реакция със споделянето на дигитални файлове по интернет. Така се роди и терминът „пиратско съдържание“. А това едва ли е коренът на проблема – тоест, кражбата от твореца. Защото той вече е толкова ограбен, че за повече от това не може да се говори.
3. Некоректните правила за създаване на софтуер и компютърни игри е най-типичният пример за кражба на интелектуално съдържание. Под формата на договор за работа, програмисти, музикални редактори, художници-дизайнери и много други творят ежедневно и биват ограбвани от авторството върху своя труд поради клауза в договора им при постъпване на работа, според която продуктите, които създават са собственост на техния работодател. Случайно ли е тогава, че именно компютърните специалисти създават и възможностите за „хакване“ на така наречените лицензирани продукти?
В миналото, действие, при което богат предприемач слага ръка на нечий имот с хитри спекулации и скрити клаузи в договори, се е считало за кражба, а предприемачът за аморален човек. За какъв морал претендират тогава днес собствениците на лицензи, чрез които те са ограбили творците от авторските им права?
4. Магнатите от развлекателната индустрия непрестанно тръбят, че интересите им са накърнени от незаконно сваляне на техни продукти, от което те търпят ежедневни загуби. Така идеята за „пиратстване на авторски продукти“ се превърна в най-дискутираната тема през последните 5-6 години.
Въпросът е обаче дали няма тенденция за „изгаряне на суровото покрай сухото“? Нима трябва всеки, който копира авторски продукт да бъде преследван като престъпник? Да, ако целта му е да печели от това е нормално законът да преследва и този „крадец“. Очевидно целта е да се накарат обикновените хора да се чувстват престъпници, за да се отклони вниманието от истинските крадци. Стар трик, който за жалост работи и днес.
Discussion about this post