Червената планета продължава да е обект на сериозен научен интерес. Вече повече от десетилетие марсоходите на NASA отблизо изследват повърхността и почвата на Марс. Ако не възникнат неочаквани затруднения агенцията планира да реализира амбициозна мисия с изпращането на астронавти до планетата през 2030г.
Търсенето на извънземни форми на живот остава водещ приоритет за NASA. Намирането на подобни микроорганизми, обаче е изключително сложна задача. Въпреки усилията на учените и все по-модерното оборудване все още няма доказателства, че в миналото на Марс е имало подходящи условия за живот.
Ново проучване проведено в най-старата пустиня на Земята как съвременните технологии не винаги могат да забележат признаците на живот на повърхността на нашата планета. Постигането на същите резултати на Марс е дори още по-сложна и трудна задача.
Експертите твърдят, че че без да подобрим способността си да идентифицираме отдавна мъртвата „микробна тъмна материя“ ще продължи да ни убягва потенциалния живот на планетата.
Чилийската пустиня Атакама включва древна делта, наречена Червения камък, която съдържа пясък и скали, богати на хематит и кални камъни. Геологически този регион е доста подобен на части от Марс. Именно заради това астробиолозите често го използват като модел за червената планета.
Teстовете с най-модерните инструменти показват, че 9% от генетичните последователности попадат в категорията “некласифицирани”. Над 40% от останалите не могат да бъдат класифицирани правилно. Teзи стойности показват нагледно, че дори най-доброто оборудване не е достатъчно ефективно.