На 18 януари тази година сайтът на Wikipedia „потъмня“, а над седем милиона потребители на Интернет подписаха онлайн-петицията на Google срещу спорните американски закони PIPA и SOPA. Макар и само американски, двата правителствени акта се очакваше да повлияят върху Интернет в световен мащаб, доколкото агенциите за контрол на мрежата са съсредоточени в Щатите. Невижданата гражданска опозиция обаче не само спря двата законопроекта, но и разубеди вносителите им.
На подобна развръзка се надяват и протестиращите в момента в Европа – да възпрепятстват международното споразумение ACTA, чиято декларирана цел е прекрати нелегалните печалби от продукти със защитени авторски права, коментират от The Ney York Times. Макар и търговско по същност, ACTA („търговско споразумение против фалшификациите“) е възприемано от противниците си като инструмент за ограничаване на свободата и контрол в Интернет. Хиляди хора протестират навсякъде в Европа, а още демонстрации се очакват идната събота.
След повече от три години преговори и без значително публично отразяване, САЩ се присъединяват към ACTA през миналия октомври на среща в Токио. В споразумението участват също Австралия, Канада, Япония, Мароко, Нова Зеландия и Южна Корея, като то е трябвало да се задейства щом поне шест от страните го ратифицират. Но когато Европейският съюз с представители на 22 от 27-те си членки също го подписва, проблемът с ACTA изскача на вниманието на европейците. Държавите от ЕС, които не се присъединяват към договора са Кипър, Естония, Германия, Холандия и Словакия.
Едно от нещата, които притесняват европейските граждани е, че ACTA е бил подготвян с години без обществен дебат, а накрая е представен на страните за ратифициране без каквато и да е възможност за промяна. Друга слабост на документа е, че не дава ясна дефиниция за „пиратско“ съдържание, което би могло да даде повод на някои правителства да претърсват лаптопите и музикалните устройства на всеки за незаконно съдържание. Говорител на ЕС заявява: „Целта на ACTA е да подсигури съществуващите права върху интелектуалната собственост и да противодейства на посегателства в големи размери, каквито обикновено правят криминалните организации, а не обикновените граждани.“
САЩ и ЕС отхвърлят обвиненията в непрозрачност на преговорите с довода, че работният вариант н споразумението е бил публикуван още през април 2010г. В САЩ, може би защото е насочено главно срещу пиратство в чужбина, споразумението не събира толкова много противници, колкото законопроектите PIPA и SOPA. Около 75 професори-юристи подписаха отворено писмо до американския президент, в което критикуват „крайната и ненужна потайност“, в която са протекли преговорите. Google и eBay обаче също са критично настроени към ACTA.
Discussion about this post