Днес се радваме на джаджи като смартфони, таблети, и смарт часовници и си мислим, че човечеството е достигнало върха на технологичното съвършенство.
Ако и вие сте на това мнение, то тогава със сигурност ще ви бъде интересно да узнаете, че нашите прадядовци също са имали достъп до някои от същите ‘нововъведения‘, които имаме и днес, само че те не са изглеждали толкова съвършени, разбира се.
Знаете ли как са изглеждали съвременните джаджи в миналото? Не! Тогава не спирайте да четете!
1. Електронен четец от 1922 г.
Може да не сте знаели досега, но през 1922 година адмирал Фиск създава машина за четене. Идеята му била с нейна помощ да може да се прочете цял роман, без да се налага да разнасяте със себе си тежки книги. Конструкцията на тази джаджа била изключително лека, защото била изработена от алуминий. Освен това, машината за четене била лесна за използване. Състояла се от малък обектив, способен да увеличава до десет пъти буквите и валяк – единствената механична част на приспособлението, който служел за преместване на хартиената лента с напечатания на нея текст в предната част на обектива.
2. Джаджи за носене от 17 век
Трудно е да си представим, че през 17 век хората също са били ‘запалени‘ по джаджите за носене, но това е факт. По това време в Китай се изработвали пръстени с най-революционната компютърна технология, позната по онова време – сметалото. Тези джаджи масово се използвали от търговците, за да изчисляват печалбите си.
3. Навигационна система за автомобили от 1932 г.
Ако ви кажем, че шофьорите още през 30-те години на миналия век са имали достъп до онборд навигация и то доста по-сложна, отколкото може би си мислите, навярно нямате да повярвате. Iter Avto е функционирала с помощта на свитъци карти поместени в дисплей, които се преместват с помощта на кабел свързан със скоростомера. Поради това, картата се е премествала по-бързо при увеличаване на скоростта. Проблемът е бил, че картата се е премествала само напред и назад, което означава, че при промяна на маршрута и пътя шофьорът е трябвало да спре и да я смени.
4. Еквивалент на Google Street View от 1979 г.
Знаете ли, че десетилетия преди появата на Google Street View, учени от MIT са имали същата идея като Лари Пейдж и Сергей Брин. Годината е 1978 и отделът на Министерството на отбраната DARPA, който разработва футуристичните военни проекти, започнал работа по карта на бойното поле, така че войниците да могат да огледат терена преди да отидат на мястото на действие. Тогава учени от MIT прикрепят 16 mm стоп-моушън филм камери на върха на една кола и прекарват с нея няколко месеца на Аспен. Така била създадена картата Aspen Movie Map.
Вижте още как технологиите ще променят бижутата, които носим
Discussion about this post