OLED (Organic Light Emitting Diodes) дисплеите са най-добрият напредък в тази технология. Качеството на изображението на тези дисплеи изпреварва това на традиционните LCD дисплеи и за разлика от тях, те не изискват подсветка, затова те могат да бъдат много тънки.
Много от водещите модели смартфони в момента използват OLED дисплеи, а Samsung е най-големият производител на малки OLED екрани за телефони. Такива дисплеи имат Samsung Galaxy телефоните, но и Apple iPhone X, Google Pixel 2 и OnePlus 5T.
LG Display пък е единственият производител на големи OLED дисплеи за телевизори в света. LG също така прави OLED екрани за телефони, най-вече за Pixel 2 XL, но този телефон показва проблеми като изгаряне и по-лошо качество на изображението, които не засягат екраните на телефоните на Samsung.
Ето защо може да твърдим, че не всички OLED дисплеи са еднакви. Макар технологията и методите да са сходни, материалите, начина на производство и т.н. могат да доведат до значителни разлики, смятат от CNet.
Каква е разликата между AMOLED и POLED?
Както Samsung, така и LG говорят за AMOLED и POLED, а двете наименования обаче са начин да се опишат различни части на OLED дисплеите. „AM“ означава „Active Matrix (активна матрица)“, която описва как се адресират отделните OLED пиксели. OLED дисплей с пасивна матрица би бил чудесен за фитнес тракер, но не и за устройство, на което искате да гледате видео. В този случай се нуждаете от активна матрица, което означава, че що се отнася до телефоните и телевизорите, всички OLED екрани са с активни матрици. Samsung нарича своите OLED дисплеи „AMOLED“ но това е излишно, все едно да наричат своите LCD екрани „AMLCD“, тъй като те също са с активни матрици.
С „P“ от LG имат предвид „пластмаса“, тоест дисплеите им използват пластмаса вместо стъклото. Това се отнася до основния материал на OLED дисплея („субстрата“), а не до предната част, която докосвате, която най-често е покрита с Gorilla Glass. Пластмасата е по-лека и е по-добрия избор за телефони тъй като позволява дисплеят да бъде по-лесно извит, поради което и Samsung, и LG я използват.
Основното нещо, което трябва да знаете тук е, че докато не всички POLED дисплеи трябва да бъдат AMOLED или обратното, то в наши дни повечето OLED дисплеи са и двете.
RGB срещу WRGB подпиксели
Всеки дисплей се състои от малки индивидуални елементи на картината, наречени пиксели. Всеки пиксел се състои от подпиксели, обикновено един от основните цветове – червено, зелено и синьо. Това е голямата разлика между различните видове OLED.
Samsung използва отделни червени, зелени и сини OLED материали, за да създаде подпикселите. LG използват друг метод, залага на RGB сандвич, за да създаде бяла светлина, а след това използва цветни филтри за създаване на червено, зелено, синьо и бяло. Или да го кажем по друг начин, всеки подпиксел в LG OLED дисплеите е „бял“, след това цветен филтър определя коя част от този бял пиксел да виждате.
Това може да ви изглежда ненужно сложно, но има смисъл. Технологията на LG позволява да се сведат до минимум ефектите от синия OLED материал, който старее по-бързо от другите цветове. Тъй като всеки подпиксел е един и същ, целият панел остарява с една и съща скорост. Панелът ще се затъмнява с течение на времето, но няма да се променят цветовете. Освен това, производството е по-лесно и по-евтино, което има по-голямо значение при дисплеите за телевизори, отколкото за телефони.
Малки и големи пиксели
Както бихте очаквали, пикселите на телефона са много по-малки от тези на телевизора. Истинската причина не е производствената сложност, тъй като и двете са сложни, но как те създават светлина.
OLED е излъчваща технология, тъй като тя създава собствена светлина, докато LCD е предавателна. Основната функция на течните кристали е да блокират светлината, за да създадат нива на сивото в изображението. Отделно задно осветление, обикновено съставено от светодиоди, създава светлината.
Тъй като OLED пикселите създават своя собствена светлина, колкото по-малък е дисплея, толкова по-малко светлина генерира. Производителят може да използва по-голяма мощност, за да направи дисплеите си по-ярки, но това създава редица други проблеми, като например живота на батерията, прегряване, задържането на изображения и цялостния живот.
За да се избегне това телефоните с OLED дисплеи често използват „PenTile“ или диамантен режим. Това означава, че вместо обикновена квадратна мрежа от червени, зелени и сини подпиксели, имат по-малко червени и сини подпиксели в сравнение със зелените. Което означава, че за телефон с резолюция 2436×1125 има 2 740 500 зелени подпиксели, но само 1 370 250 червени и сини.
Телевизорите рядко използват този метод, последният плазмен телевизор на Samsung използва метода. Той работи добре с дисплеи с малка и висока разделителна способност, тъй като окото ви не може да ги разпознае и е много по-ефективен за производство.
Discussion about this post