Чували ли сте как се говори за хората с по-необичайни мисли и идеи? За тях се казва че ‘нямат връзка с реалността’. В подобни твърдения има лека нотка на негативност, целяща да се покаже дистанцираност от тях. Това контрастира рязко с опитите на учените да създадат нереална версия на света, който познаваме, с цел обучение и забавление.
През последните няколко десетилетия има доста такива опити, но ако се опитаме да погледнем назад и да напишем историята на добавената реалност, ще видим, че този ‘изкуствен’ поглед към физическия свят, се е появил случайно.
Днес добавената реалност се определя като невярна представа на света, създадена от компютърно-генерирани изображения в реално време, и учени и разработчици продължават да се опитват да създадат по-ефикасни и по-вълнуващи визуални проекти.
В тази връзка, сигурно ще ви бъде интересно да научите как се е появила добавената реалност според Mashable.
1. Morton Heilig е известен като ‘бащата на виртуалната реалност’ поради своите изследвания и изобретения през 50-те и 60-те години на миналия век. Той е патентовал така наречения симулатор ‘Sensorama’ на 28 август, 1962. Според онова, което е записано в патентния иск, изобретението е било необходимо поради ‘нарасналите нужди от начини и средства за преподаване и обучаване на отделни хора, без те да бъдат подлагани на възможните опасности в конкретни ситуации’. Изобретението е предлагало симулация на реални събития чрез използване на визуален образ и вибрации.
2. През 1968, компютърният специалист, учен и доцент в Харвард, Ivan Sutherland заедно с неговия ученик Bob Sproull изобретили така наречения ‘Дамоклев меч’. Тази първа система за добавена реалност е представлявала дисплей, спускан от тавана, който се е монтирал на главата. За баща на показваните компютърно-генерирани графични изображения се счита Sutherland.
3. До 1990 година имало някои други дребни подобрения, след което изследователят Тоm Caudell въвежда термина ‘Augmented Reality (‘добавена реалност’), а австралиецът Julie Martin се смята, че е човекът, който е отговорен за това виртуалната реалност да достигне до телевизията.
4. През 1997 година, Ronald T. Azuma издава ‘Проучване на добавената реалност’, в което разглежда разнообразните аспекти на употреби на добавената реалност като медицински, производствени, научни, и други.
5. През 2000 година, Hirokazu Kato, представя ARToolKit – комбинация от реални и виртуални графики създадени от видео запис с насложени компютърни графики. Днес, спортните предавания по телевизията, филмите и компютърните игри имат подобна добавена реалност.
Discussion about this post