Космическите експерименти са много полезни за науката и индустрията, но и много скъпи. Изпращането на сателити в космоса струва десетки милиони долари само за една мисия. Затова компаниите по света усилено работят по алтернативи, които да направят сателитите и разходите доста по-малки и достъпни за всички, съобщава The Next Web.
Скъпата космическа наука
Космическите проекти са много скъпи. Телескопът „Джеймс Уебб“ например струва 10 млрд. долара. Международната космическа станция струваше 150 млрд. долара, но пък е дом за над 3000 експеримента. Поддръжката ѝ струва още 4 млрд. долара на година.
Дори стандартните сателити са много скъпи. Спътниците за времето например са до 400 млн. долара всеки. Има и комуникационни спътници за по 50-100 млн. долара на брой. Именно заради тези високи цени, подобни проекти остават достъпни само за правителства и много големи компании.
Космос за всички
Един от проектите, който иска да промени това, е наносателитите. Те са малки устройства, тежащи до 10 кг. заедно с горивото и могат да бъдат извеждани в орбита на „ята“. Съществуват от 1998 г. насам и вече има над 3400 от тях, които са били изстреляни в космоса.
Наносателитите могат да се използват за най-различни проекти. Някои от тях следят бедстващи зони, други помагат за управление на корабния трафик, за наблюдение на земеделски райони и др. С тях се правят и много експерименти на нови технологии.
Друга алтернатива са CubeSat сателитите. Това са малки кубове със страна 10 см., които се правят с комерсиална електроника. Съществуват от 1999 г. насам и имат по-ограничено използване, но цената им е значително по-ниска – под 200 000 долара за целия проект, включително извеждането в орбита.
Малките сателити вече се използват и за наблюдение на леденото покритие на Антарктика с помощта на система за машинно обучение. Вече има и два наносателита около Марс, които са чат от мисията NASA Insight и осигуряват комуникация. Предстои и изстрелването на CubeSat сателит на Rocket Lab около Луната.
Сателити, които стават още по-достъпни
Паралелно с всичко това вървят още проекти. Например пикосателити с размерите на кен безалкохолна напитка, както и фемтосателити – колкото компютърен чип. Тези малки устройства ще струват по няколкостотин долара за изработка и изстрелване. Работи се и по сателити от дърво.
Един от рисковете ще е увеличаване на космическите обекти, които може да са риск за капсули и други космическа апаратура, тъй като дори и да са малки и леки, тяхната висока скорост ги прави опасност, а малките размери – трудни за проследяване. Работи се и по системи, които да решават и тези проблеми.