Едва ли има по-известен китайски бизнесмен за западния свят от Янг Янкинг. Роденият през 1964 година изпълнителен директор на Lenovo е една от най-необичайните бизнес фигури в азиатската страна, която, обаче, освен с нестандартното си управление, е станала известна и с изключителния си успех. Янкинг освен това е една доста популярна личност, като се има предвид средите, в които се е установил. Много западни медии го наричат рок звездата на китайския бизнес и дори китайския Стийв Джобс или Бил Гейтс.
Успехът на Янкинг е излязъл все едно от приказка. Той се ражда в бедния дом на двамата си родители, които са хирурзи. Детството му преминава в нищета, но малкият Янкинг се спасява от мизерията четейки литература и пишейки поезия. По-късно обаче се ориентира към компютърните технологии, като завършва университет в Шанхай с бакалавърска степен по компютърни науки, последвана след това от магистратура в тази област. Тази промяна в неговите интереси е и ключът към внезапния му успех. През 1989 той се присъединява към компанията Legend, която после ще бъде преименувана Lenovo. Той бързо достига до поста изпълнителен директор и първият му истински и всепризнат успех идва през 1995 година, когато компанията му, вече наречена Lenovo, купува компютърния бизнес на IBM. Това поставя Янкинг в позицията на бизнесмен от световно значение и го превръща в една от най-влиятелните личности в Китай.
Експертите считат, че успешното ръководене, с което се е доказал, идва най-вече от умелото му съчетаване на западни и китайски бизнес практики. Още докато работи на по-низши позиции в Legend той се учи от западните си колеги, усвоявайки техните методи за управление. Всъщност самообучението е ключов елемент от неговото изграждане като бизнесмен. След като му бе намекнато, че не се справя добре с английския, например, Янкинг нае професионални учители и прекара доста време в гледане и слушане на CNN, за да подобри знанията си по езика. Друга известна практика в неговата бизнес политика е забраната му директорите и другите висши служители да принуждават работниците на компанията да се обръщат към тях с титлите им. Според него, връзката между директорите и служителите трябвало да се осъществява чрез малките им имена. Янг продължава да търси начини, по които да направи продуктите на Lenovo още по-популярни извън Китай. С тази цел компанията стана технологичен спонсор на Олимпийските игри в Пекин през 2004. Всички тези усилия, обаче, му костват здравето. “Постоянно сънувам кошмари. Събуждам се вечерта и не мога да мигна до сутринта, твърди той. Предполагам обаче, това е нещо нормално за всички, които управляват толкова голяма компания.”
Discussion about this post