От десетилетия, напредъкът в технологиите за съхранение се измерва главно по отношение на капацитета и скоростта. Но вече не. В последно време, тези показатели бяха увеличени и дори заменени от сложни нови технологии и методологии, които правят съхранението на данни по-интелигентно, по-гъвкаво и по-лесно за управление.
Тази промяна се налага, защото IT лидерите тряба да търсят по-ефективни начини за справяне с огромните масиви от данни, генерирани от AI, IoT устройства и много други източници.
От Network World обръщат внимание на 4 технологии за съхранение, върху които ще бъде акцентът през 2020 година.
Софтуерно дефинирано съхранение
Software-defined storage (SDS) технологиите виртуализират наличните ресурси за съхранение, като същевременно осигуряват опростен интерфейс за управление на процеса. За разлика от конвенционалните системи за съхранение (NAS) или мрежите за съхранение на данни (SAN), SDS е проектиран да работи с всяка стандартна x86 система.
Приемащите SDS технологиите се възползват от по-интелигентните взаимодействия между натоварването и съхранението, гъвкавата консумация на съхранение и мащабирането в реално време.
Често целта на компаниите е да се подобрят оперативните разходи, като се изискват по-малко административни усилия. Solid-state drive (SSD) технологиите променят начина, по който организациите използват и управляват нуждите си за съхранение, което е главна причина за прехода към SDS.
Тези технологии осигуряват на организациите и компаниите по-голям контрол и конфигурируемост, за да позволят правилното ниво на производителност и капацитет, като същевременно оптимизират използването и контролират разходите.
NVMe/NVMe-oF
Ранните флаш устройства за съхранение бяха свързани чрез SATA или SAS, наследени интерфейси, разработени преди десетилетия за хард дисковете (HDD). NVMe (Non-Volatile Memory express), работещ върху Peripheral Component Interconnect express (PCIe) слоя, е много по-мощен комуникационен протокол, насочен специално към високоскоростните флаш системи за съхранение.
NVMe е проектиран да използва производителността на SSD дисковете от най-висок клас. NVMe не само предлага значително по-висока производителност и по-ниски латентности за съществуващи приложения от наследените протоколи, но също така дава възможност за нови възможности за обработка на данни в реално време.
Протоколът NVMe не се ограничава само до свързване на флаш устройства; той също може да служи като мрежов протокол. NVMe-oF (NVMe over Fabrics) позволява на организациите да създадат много високоефективна мрежа за съхранение с латентности, които се конкурират с директно свързаното съхранение (DAS). В резултат на това флаш устройствата могат да се споделят, когато е необходимо, между сървърите.
NVMe и NVMe-oF представляват голям отскок по отношение на производителността и ниската латентност спрямо предшествениците си, като SATA и SAS.
Storage-class memory (SCM)
Storage-class memory (SCM) не е просто по-бърза технология от флаш алтернативите ѝ, базирани на NAND – тя е в диапазона 1000 пъти по-бърза. Говорим за микросекундна латентност, а не за милисекундна. Широкото възприемане на SCM се прогнозира от няколко години и дано 2020 година е годината, в която най-накрая това се случи. Докато Intel Optane, Toshiba XL-Flash и Samsung Z-SSD модули с памет са достъпни от известно време, тяхното влияние засега е незначително.
Базирано на дадена цел управление на съхранението
Опирайки се на SDS и другите скорошни иновации, се очаква управлението на съхранението, основано на дадена цел, да подобри планирането, проектирането и прилагането на архитектурите за съхранение през 2020 година.
Идеята при този вид съхранение е разработчикът да посочи желания резултат (като например „имам нужда от бързо съхранение“). След това операторите на инфраструктурата могат да управляват нуждите на приложението и разработчика, включително производителност, наличност, ефективност и разполагане на данните и да позволят на интелигентността в софтуера да оптимизира средата на данните, за да отговори на нуждите на приложението. Освен това, с базираното на дадена цел управление на съхранението, разработчикът може просто да коригира политиките за съхранение, вместо да прекарва дни в ръчно настройване на всеки масив.
Вижте кой начин за съхранение на данни да изберем – облачна услуга или външен хард диск
Discussion about this post