Всеки знае , че фотографията е плосък, двуизмерен образ на обемни, триизмерни сцени и образи, фиксирани така както ги е видял фотографът през обектива на фотоапарата в момента на снимането.
По този начин обаче не можем да „надникнем зад предметите, намиращи се на преден план, или пък да ги разгледаме от различни страни и под различни ъгли. Образът, получен от обектива съдържа много малка част от реалните предмети и пространството около тях.
Тази част се намира в точно определена равнина, а образите на всички предмети, които са извън тази равнина, се получават нефокусирани. По друг начин обаче стоят нещата в холографията. При холограмите има пълна илюзия за реалност на наблюдаваната сцена, ето защо хората винаги се вълнуват от бъдещето на холограмите и дали бъдещите модели смартфони ще имат проектори за холограми. От New York Times ни предлагат няколко обяснения на това защо холограмата е вълшебно прозорче към илюзията за реалност.
1. Откъде идва името на „вълшебната фотография“
Думата „холограма“ е съчетание на думите „холос“ – цял, и „грама“ – запис, защото показва възстановяването на образа на обекта с всички негови видими свойства, включително и обемността му.
2. Какво е характерно за холограмния образ
Образът, който се получава е толкова правдоподобен, че у наблюдателя се появява желание да го пипне с ръка. Движейки главата си вертикално или хоризонтално, наблюдателят получава пълна представа за обемността на сцената, за формата на изобразените предмети и тяхното разположение на в пространството.
3. Каква е разликата между холограмата и 3D киното
Въпреки че 3D киното също дава обемен образ на дадена сцена, предметите в нея може да се наблюдават само под определен ъгъл на зрение, а при холограмата наблюдателят има възможност да разглежда сцената под различен ъгъл и от различен ракурс.
4. Кога е въведен терминът „холограма“
Денис Габор е английски физик роден в Будапеща, който е бил професор от Кралския колеж за наука и техника и член на Кралското дружество на Великобритания, който създава нова теория на изображението. През 1948 година той изготвя първите холограми с помощта на сноп светлина от живачна лампа, а през 1971 година е удостоен с Нобелова награда поради обществената значимост за науката и техниката на неговото откритие. Наименованието на науката холография обаче е предложено от един от пионерите-изследователи в областта – Джордж Строук, тъй като в основата на холографията, разбира се, са залегнали изследванията на много учени преди Габор.
5. Как се възстановява днес записаната в холограмите информация
Холографските схеми на Габор позволяват записаната в тях информация да се възстановява с бяла светлина. Практическата стойност на холографията обаче беше изявена едва в началото на 60-те години н миналия век след създаването на кохерентни източници на светлина – лазерите.
Discussion about this post