Милиарди нови устройства вече се подготвят, за да могат да бъдат свързани към интернет.
Интернет на нещата е технология, която ще позволи ежедневно употребявани устройства, предмети и джаджи като автомобили, домакински уреди, дрехи и дори храни да се свързват безжично към интернет чрез умни чипове. Така тези вещи ще могат да събират и обменят данни помежду си.
За да могат обаче тези смарт вещи да комуникират безпроблемно помежду си ще трябва да бъдат решени много пречки и предизвикателства. От Venture Beat посочват 5 посоки, в които ще се променя Интернет през 2017 година, за да се приспособи мрежата към новосъздаващата се ситуация.
Още от Digital: Android Things е новата платформа за Интернет на нещата на Google
1. През следващата година, интернет ще свърже около 1,5 милиарда нови „неща“, а през 2020 година над 20 милиарда устройства ще бъдат онлайн. На теория, всяко едно от тези джаджи ще може да се свързва с останалите. Интернет не е проектиран, за да се справя с данни, генерирани от 20 милиарда устройства, но скоро това ще трябва да се промени, за да влезем в епохата на Интернет на нещата.
2. Разбира се хакерите ще се възползват веднага от новосъздалата се ситуация. IoT-базирани атаки като ботнет, свалиха Twitter и Netflix тази година, но те стават все по-амбициозни и по-опасни и се налага да се намери отпор. Един от начините е да се ограничи вида на трафика, който мрежовото оборудване ще приема от устройствата с Интернет на нещата. Докато персоналните компютри и смартфоните получават предимно неограничен достъп до интернет, то няма причина една уеб камера или температурен датчик да има същите права.
Мрежовите фирми и органи по стандартизация вече работят, за да позволят на производителите на устройствата да установят какво право да имат техните продукти в мрежата, за да могат да се кодират тези правила и по този начин да се гарантира сигурността на потребителите.
3. Някои IoT устройства изпращат много данни в реално време, а други генерират десетки гигабита данни в секунда. Устройствата, които записват огромни количества данни, ще се нуждаят от нови системи за свързване, за да може да се обработват данните им.
Компютрите и другите електронни устройства, които се свързват към интернет често са известни като крайни системи, тъй като те са разположени в така наречения „ръб на интернет“ („Edge of the Internet“). В днешно време, за да има по-добра пропускателна производителност е необходима интелигентност в „Edge of the Internet“: между устройствата за събиране на данни и центрове за данни в облака. Ако има част от глобалната мрежа, която се нуждае от бързи подобрения, за да служи тя на тази нова вълна на неща, то това е „Edge of the Internet“.
4. Проблемът за обикновените хора не е в това да използват всички нови интерфейси за различните смарт устройства, а в това че никой не иска отделни приложения за всички умни джаджи в дома си. Ето защо скоро тези интелигентни устройства ще могат да си общуват по друг по-лесен начин с нас – чрез глас, чрез чат или Facebook съобщение.
5. Кой се нуждае от светофари, когато колата си знае кога трябва да спре и кога да потегли? Audi вече тестват автомобили, които комуникират директно със светофарите в Лас Вегас. Това е само началото! В рамките на следващите няколко години, няма да има такова нещо като несвързано превозно средство. Ние всички искаме по-безопасни и по-ефективни автомобили и в скоро време ще ги имаме.
Сегашната инфраструктура не гарантира бързина, ниска латентност и надеждни връзки, все неща от които бъдещите автомобили се нуждаят. Ето защо автомобилните компании и мобилните оператори бързат да стандартизират нови мрежи: Dedicated Short Range Communications (DSRC) и 5G.
Discussion about this post