96 години от рождението на Беноа Манделброт

Днес Google ни припомнят за личността на френския математик Беноа Манделброт, който е известен като “бащата на фракталната геометрия”. Неговият живот започва на днешната дата преди 96 години, а впечатляващите му научни трудове са вдъхновили новото лого на Google. 

Терминът “фрактал” произхожда от латинското “fractus”, което е превод означава разбит, разделен на части.  Казано най-просто това е геометрична фигура, състояща се от части, всяка от които представлява приблизително копие на цялото. Независимо под какъв ъгъл и мащаб разглеждате тези обекти структурата им остава идентична.

Разнообразието от форми в природата могат да се получат с опростен модел, който включва две операции, копиране и мащабиране. Математическото дефиниране на фракталите е доста сложна концепция, тъй като е трудно цифрово да се изрази самоподобието на отделните обекти.

Беноа Манделброт изучава активно именно тези проблеми и с неговото име се свързва с въвеждането на термина “фрактал” през 1975г. Той също така създава и т.нар. “Множество на Манделброт” – уравнение за анализ на сложни структури.

Класическите теории не са предлагали обяснение на фракталите, което провокира вниманието на френския учен. Беноа Манделброт е първият човек в света, който използва компютър, за да види фракталите в пълния им блясък. Това се случва по време на работата му в изследователския център на IBM в Йорктаун.

Идеите на Манделброт намират най-ярко приложение във “Фракталите: Форма, вероятност и размерност” изследването, което след това са доразвити с “Фракталната геометрия на природата” публикувана през 1977г.

Френският учен е роден на 20 ноември 1924г. в полската столица Варшава в семейство на литовски евреи. Още от ранните си години е изложен на ежедневен достъп до математически и геометрически проблеми, което го запалва и по шаха. Образованието на Манделброт продължава в Париж и САЩ, където получава докторска степен през 1952г.

Печелил е много престижни награди, включително Wolf Foundation Prize през 1993г. До края на живота си живее в САЩ, а научните му разработки промениха изцяло представата ни за света, който ни заобикаля, вдъхновявайки редица други учени от цял свят.

Oще от Digital: Най-забавните драскулки на Google през годините