Днешното лого на началната страница на Google е вдъхновено от специфичния род растения Рафлезия. За първи път те са класифицирани от англичанина Томас Рафълс през 1818г., а днес са познати 22 различни разновидности на тези растения. Обикновено те се срещат в екваториалните гори на Югоизточна Азия. Представителите на тази група са паразитни и се хранят от соковете на други растения, което е причината да нямат стъбла и корени. Рафлезия Арнолди е най-интересният и хищен вид, който формира най-големия единичен цвят на планетата.
В някои случаи растението може да е с диаметър от над един метър и да има тегло от 10-15 килограма. Върху горната част са разположени множество коренови образувания, които се използват за пробиване на лианите и изсмукването на техните сокове. Рафлезия Арнолди излъчва много специфична миризма, която привлича насекоми, но отблъсква другите животни, включително големите бозайници. Този вид растение живее 7-10 дни и се среща предимно в индонезийските острови Суматра и Борнео.
25 години от признаването на Рафлезия Арнолди за национално цвете
Ето и най-любопитни факти за Рафлезия Арнолди:
1. Рафлезия Арнолди e най-голямото цвете в света.
2. Размерите на Рафлезия Арнолди достигат 1м. в диаметър, а теглото на цвета – до 15 кг.
3. Британските изследователи Томас Станфорд Рафълс и д-р Джоузеф Арнолд откриват първи Рафлезия Арнолди на остров Суматра през 1818г.
4. В света има 29 негови разновидности.
5. Цъфтежа на Рафлезия Арнолди трае едва 10 дни, а заради лошата миризма то е наричано още „труп“.
6. Както повечето уникални творения на природата и най-голямото цвете в света е застрашено от изчезване.
7. Интересно е че за размножаването си рафлезиите имат нужда от помощта на някое едро животно,което с крайниците си ще смачка плодът и ще пренесе семената на друго място.
Meстните жители имат собствено име за Рафлезия Арнолди и това е Bunka Bangkai. Растението е известно не само с червеникаво-кафявите листа с бели петна, но и заради специфичната си миризма, с която примамва насекомите. Рафлезия Арнолди може да се похвали, че попада в списъка с националните редки растения на Индонезия, което се случва с издаването на Президентски указ №4 от 1993г.
Discussion about this post