Защо никога не трябва да питате ChatGPT за финансови съвети

ChatGPT може да напише стихотворение за Иван Вазов, да ви даде идея за мусака или да редактира имейл до шефа. Но когато става въпрос за вашите спестявания, ипотека или данъчна декларация към НАП, по-добре дръжте изкуствения интелект далеч.

Полезно: Край на „завий след 200 метра“ – Google Maps се променя завинаги

Ново проучване, публикувано в престижното списание Journal of Financial Planning, подложи на тест трите големи езикови модела – ChatGPT 3.5, Microsoft Bing (GPT-4) и Gemini . Резултатите са катастрофални, а когато добавим и българския контекст – направо опасни.

И трите чатбота са отговорили грешно на по-голямата част от финансовите въпроси, демонстрирайки, че все още не са готови да заменят човешкия експерт.

Защо в България рискът е двоен?

Ако в САЩ чатботовете бъркат математиката, то у нас те бъркат реалността. Ето трите капана, в които българските потребители най-често попадат:

1. „Американската мечта“ срещу българските закони

Повечето AI модели са обучени предимно върху данни от САЩ. Когато попитате ChatGPT за „пенсионно осигуряване“, той често започва да обяснява за 401(k) планове или Roth IRA – инструменти, които не съществуват в България. Вместо да ви насочи към ДЗПО (Допълнително задължително пенсионно осигуряване) или Сребърен фонд, той ви дава съвети, които са незаконни или неприложими у нас.

2. Опасността „НАП“

Много българи се изкушават да попитат: „Как да си попълня данъчната декларация по чл. 50?“. Грешката тук може да ви струва глоби. ChatGPT не следи в реално време промените в българското данъчно законодателство. Той може да ви цитира прагове за осигуровки от 2021 г. или да ви посъветва да декларирате доходи от криптовалути по начин, който вече не е актуален според указанията на приходната агенция.

3. Илюзията за ипотеките и бързите кредити

Лихвите в България се образуват по специфичен начин (пазарен индекс + фиксирана надбавка), различен от този на Федералния резерв. Ако накарате AI да ви сметне ГПР (Годишния процент на разходите) за бърз кредит или ипотека в лева, той често халюцинира формулата, давайки ви фалшиво спокойствие, че „сделката е изгодна“, когато всъщност не е.

Къде се пропуква „интелектът“?

Проблемът не е просто в липсата на нюанс, а в фундаментални математически и логически грешки. Ето основните слаби места, открити от изследователите:

Математически грешки

Чатботовете масово бъркат сметките, когато става въпрос за сложни лихви, ипотечни плащания и социални осигуровки.

Игнориране на условия

Често AI просто пропуска част от условието, което му е зададено.

Измислени допускания

Когато не знаят отговора, моделите често правят случайни предположения, без да обяснят откъде идват те.

Капанът на увереността: Защо вярваме на грешни съвети?

Най-опасното не е, че AI греши. Най-опасното е, че той греши уверено.

Изкуственият интелект не казва „Не съм сигурен, но мисля, че е така“. Той формулира отговора си с категоричен тон, който звучи професионално. Проучване в списание Artificial Intelligence установява, че потребителите са склонни да се доверяват повече на чатботове, които звучат самоуверено, дори когато съветите им са грешни.

Това създава огромен риск. Човек, който не е финансов експерт, няма как да провери сложните изчисления ръчно. Той вижда уверен отговор и действа спрямо него, което може да доведе до загуба на пари при инвестиции или покупка на имот.

Парадоксът на знанието

Проучването разкрива и друг интересен феномен: хората, които не могат да опишат точно финансовата си ситуация (т.е. тези, които имат най-голяма нужда от помощ), получават най-лошите съвети.

За да извлечете адекватен отговор от AI, трябва да използвате правилната финансова терминология и да зададете перфектния промпт (запитване). Но ако вече знаете терминологията и детайлите, вие вероятно нямате нужда от чатбота, за да вземете решение.

Това прави AI инструментите почти безполезни за масовия потребител, който не е „на ти“ с финансовия жаргон.