Евърет Роджърс е американски учен, социолог, писател и учител роден в Айова, който посвещава голяма част от научния си труд на теория позната като „дифузия на иновациите”. Роденият през 1931 година изследовател създава тази теория с цел да обясни как, защо и до каква степен се разпространяват сред културите новите идеи и технологии.
Теорията за дифузия на иновациите разделя потребителите, които възприемат дадена нова технология или нов продукт на пет категории: иноватори, ранни получатели, ранно мнозинство, късно мнозинство и изоставащи, като най-голям е процентът на ранното и късното мнозинство.
Интересно е, че един от тези термини – ранен получател (на английски “early adopter”) – днес широко се употребява в технологичната преса. С него означаваме онези потребители, които са широко отворени към някой иновативен продукт и са готови да си го купят веднага, за да го изпробват.
Публикувана през 1962 година книгата „Дифузия на иновациите” се превръща във второто най-цитирано издание в областта на социалната наука. В последното си пето издание излязло през 2003 година са включени и нови изследвания обясняващи разпространението на интернет и начина, по който тази технология е променила живота ни. Евърет Роджърс почива една година след излизането на това издание в Ню Мексико.
Discussion about this post