Луната има по-малки размери от нашата планета и извършва една пълна обиколка около Земята за 27.3 дни, докато се движим в собствената си траектория около Слънцето. Единственият естествен спътник има силно гравитационно поле, което предизвиква покачвания и спадове в морското равнище. В много по-малка степен учените наблюдават влияние на Луната върху езерата, атмосферата и земната кора.
Нашата планета, обаче не винаги е била обитаема и в началото е представлявала летлива скала с почти минимални количества ресурси, които могат да поддържат живот. Първите доказателства за микробиологични организми датират от преди 3.5 млрд. години. Тези миниатюрни фосили могат да се намерят в най-старите скални образувания в недрата на Земята.
Интензивните радиационни лъчения на Слънцето са били сериозна заплаха за изграждането и поддържането на атмосферата в необходимата структура, за поддържане на живот. Ново проучване на Science Advances разкрива, че Луната може да е изиграла ключова роля за предпазването на Земята и създаването на благоприятни условия за живот на нашата планета.
Тази специфична връзка между Земята и естествения ни спътник е свързана със споделеното магнитно поле, което е предоставило допълнителна защита на земната атмосфера. Последните експерименти на учени oт NASA показват, че Луната е изиграла ролята на защитна бариера срещу слънчевия вятър в ранните години от формирането на планетата ни.
Компютърна симулация позволява на учените да визуализират как магнитосферата на Луната предпазва нашия бъдещ дом от токсичното влияние на соларния материал изхвърлян от Слънцето. Детайлното изследване на тези процеси, които датират от преди милиарди години ще бъде приоритет в NASA Artemis мисията, която се очаква през 2024г.
Разбирането на магнитното поле на Луната може да ни разкрие много детайли за структурата на естествения спътник, но също за атфосферата на Земята.
Още от Digtal: Какво ще се случи със Земята, ако Луната експлоадира
Discussion about this post