Google стартира на 7 септември 1998 година и промени представите на всички за това как се прави бизнес. Според анализаторите, приказката продължава безупречно до 2010 година.
Тогава инвеститори, анализатори и представители на медиите, които до този момент изтъкваха бързия растеж на компанията, започнаха да се чудят дали Google не е просто един балон, който развива всичките си продукти единствено с цел печалби от реклама.
От този момент на Google започна да се гледа с други очи. Анализаторите започнаха да загатват, че компанията има проблем със следването на правилната стратегия за вземане на решения от най-високите върхове на компанията. Според преобладаващото мнение, проблемите били следните.
В продължение на почти едно десетилетие, двамата основатели на Google, Лари Пейдж и Сергей Брин, заедно с опитния главен изпълнителен директор Ерик Шмид, са вземали успешни решения заедно, но тъй като компанията започнала да се разраства, сложността на решенията и инерцията на управление започнали да влияят негативно.
Оказа се, че компанията трябвало да предприеме по-зряла стратегия на управление, която да ѝ помогне да се придвижи по-бързо напред. Това довело до създаването на нов холдинг наречен Alphabet. Какво се случи след това и как точно Google преодоля управленската криза, за да се превърнат в най-успешната IT компания в света?
1. Бившият вече главен финансов директор на Google, Патрик Пишет, признава, че успехът на компанията се дължи на невероятното трио – Пейдж, Брин и Шмид. Според тримата, ключът към успешното управление бил това тримата да са на едно и също място и по едно и също време, за да вземат решение по дадена тема. С течение на времето обаче това станало невъзможно и след няколко опита тримата да се съберат заедно, за да вземат решения по различни проблеми, те признали, че нещо се е счупило.
2. Това наложи промени, които шокираха света на технологиите в началото на 2011 година. Пейдж пое поста главен изпълнителен директор на Google, Шмид стана изпълнителен председател, а Брин – съучредител. В резултат ролите на тримата стават по-ясно очертани: Пейдж поема надзираването на ключовите технологии и свързаните с бизнеса решения, Брин се съсредоточава върху новите продукти (като Google Glass и самостоятелно управляваните автомобили), а Шмид става съветник на двамата като ролята му в компанията се фокусира повече върху „по-широките бизнес взаимоотношения и взаимоотношението с правителството на информационните дейности и технологии“.
3. От този момент Пейдж започва да търси усилено нова бизнес структура, която да помогне на Google да се превърне в компания с повече проекти на пазара. За целта Пейдж назначи Сундар Пичай за надзираването на оперативните роли вътре в Google и даде повече власт на ръководителите на ключовите подразделения на компанията.
4. И така до миналата година, когато Пейдж обяви създаването на нов холдинг наречен Alphabet, в който Google е само една от многото негови дъщерни дружества, заедно с Nest, Google Ventures и други. По този начин Пейдж, Брин и Шмид останаха топ шефове на Alphabet, но мениджърите на отделните компании получиха повече автономия при вземането на важни решения, без да се налага да чакат събирането на тримата лидери за разискване и вземане на решение по даден проблем. Това окончателно реши управленската криза в Google и акциите на компанията тръгнаха стремглаво нагоре.
5. Днес, Google са сочени за една от най-успешните IT компании в света.
Вижте кои са най-важните предизвикателства пред шефа на Android
Discussion about this post