„Не искате ли истински компютър?” Това е въпросът, който съоснователят на Intel Гордън Мур задава на Стивън Хокинг по време на конференция през 1997 година, веднага щом вижда, че компютърът, който ученият носи, използва микропроцесор на AMD. Така започва дългогодишното партньорство между Хокинг и Intel, в рамките на което компанията обновява техниката на учения на всеки две години.
Хокинг губи гласа си през 1985 година по време на посещение в ЦЕРН, при което развива пневмония. Положението му е толкова сериозно, че женевските доктори директно питат жена му Джейн дали не предпочита да прекратят поддръжката на живота му. Тя отказва, Хокинг е пратен в Кеймбридж и там, за щастие, лекарите успяват да овладеят инфекцията. За да възстановат дишането му, обаче, те извършват трахеотомия, пробивайки дупка в гърлото му, при което той завинаги губи говора си.
Първоначално Хокинг комуникира с помощта на специална карта, избирайки букви и формирайки думи с движения на веждите си. Тогава един от лекарите му – Мартин Кинг – се свързва с калифорнийската компания Words Plus, разработила програма за избиране на думи и команди на компютър посредством използване на ръчно устройство. Когато компанията разбира, че става въпрос за Хокинг, те го снабдяват с по-ранна версия на технологията им наречена Equaliser, която шефът на компанията бил разработил специално за тъща си, подобно на Хоукинг, страдаща от Амиотрофична латерална склероза.
Този софтуер по-късно бива зареден на портативна система монтирана на една от дръжките на инвалидната количка на Хокинг, с чиято помощ физикът успява да комуникира със скорост от 15 думи в минута. Софтуерът работи на компютър Apple II и е свързан към синтезатор на реч на компания наречена Speech Plus. През 2008 година, обаче, ръката на Хокинг е толкова отслабнала, че той дори не може да клика върху устройството за въвеждане на думи. Тогава негоl студент изобретява специално устройство, което монтират на очилата му, и което му позволява да комуникира единствено с движения на мускула на бузите си. За съжаление, и този начин на комуникация след известно време губи ефективността си. Ето защо през 2011 година Хокинг написва писмо до Мур с въпроса: „В последно време речта ми е много бавна. Може ли Intel да ми помогне по някакъв начин?”
По времето, когато Intel свикват най-добрите си експерти в областта и ги ангажират с амбициозната задача да върнат гласа на Хокинг, той използва интерфейс на име EZ Keys базиран на дигитална клавиатура и алгоритъм за предвиждане на думите, като физикът използва мускула на бузата си, за да спира курсора върху точната буква, която иска да въведе. Тази програма му позволява да използва Skype, да търси информация във Firefox и дори да си пише лекциите в Notepad. Този Интерфейсът, обаче, не му позволява дори прости неща като изтриване на погрешно въведен символ, връщане една стъпка назад и така нататък.
Изследователите от Intel Labs в крайна сметка решават да надградят този интерфейс, като му добавят възможност за интерпретиране не толкова на въведената информация, колкото на намеренията на Хокинг. Звучи като научна фантастика, но подобен софтуер използва и смартфонът ни, когато се опитва да отгатне какво искаме да напишем в SMS-а си, например. Наричат системата ASTER, но им трябват цели три опита преди Хоукинг наистина да успее да свикне с нея.
Днес Хокинг използва адаптивен софтуер за отгатване на думите разработен от английската компания SwiftKey, при който след изписване на буква може да избере правилната дума. Преди това физикът е трябвало да достигне до най-долната част на екрана и да избере дума от списък. Новата версия на интерфейса, наречена ACAT, съдържа контекстуални менюта, които снабдяват физика с шорткъти за говорене, търсене или изпращане на имейл. Съдържа дори интересна функция, която му позволява да изключва синтезатора на реч, докато яде, например. Един от студентите му – Джонатан Уд – обаче, признава пред Wired, че ученият обича да я оставя нарочно, за да създава произволна реч. Уд си спомня случай, в който Хокинт произволно въвел x x x x и от синтезатора на реч прозвучала четирикратно думата: „секс секс секс секс”.
Intel не са спрели дотук. Компанията продължава да разработва нови технологии в помощ на Хокинг, сред които камера, позволяваща въвеждане на думи с движения на други части от лицето освен бузите или джойстик прикрепен към брадичката му, който му позволява да движи количката си сам. И двете устройства, обаче, все още са в експериментална фаза. Уд в момента се опитва да създаде напълно софтуерна версия на синтезатора на реч, така че да не се налага професорът да използва „античния” CallText 5010 – синтезаторът, който Хокинг получава през 1988 година от компанията Speech Plus.
Интересното е, че когато получава този синтезатор през 88-а година, гласът на Хокинг звучи различно, затова той моли Speech Plus да му върнат предишния. Оригиналният му глас е създаден в началото на 80-те години от инженера на MIT Денис Клат и създател на DECtalk – едно от първите устройства, които превръщат текст в реч. Първоначално Клат създава три различни гласа, записвайки жена си, детето си и самия себе си. Женският глас се нарича „Красивата Бети”, детския „Кит, детето”, а мъжкия „Перфектния Пол”. До днес Стивън Хоукинг ползва „Перефектния Пол”.
Discussion about this post