Шрифтовете са като дрехите, които имаме в гардероба си – някои от тях са стилни и официални и подходящи за вечери и приеми. Други са по-обикновени и идеални за ежедневието. По същия начин има шрифтове, които могат да се използват в едни ситуации, но са неприемливи в други.
Smashingmagazine.com смятат, че най-важните шрифтове, с които разполагаме, могат да се подредят в пет групи, всяка от които със свое собствено предназначение. Ето и кои са те:
1. Geometric Sans
Тук от сайта включват групите Geometric, Realist и Grotesk. Тези щрифтове са базирани на строги геометрични форми. Дизайнът им обикновено се основава на минимализма и като цяло един такъв шрифт може да бъде възприет по два доста различни начина. Положително настроените към шрифта ще го приемат за ясен, обективен, модерен и универсален. Негативно настроените, пък, ще го сметнат за студен, безличен и скучен. Примери за шрифтове от тази група са: Helvetica, Univers, Futura, Avant Garde, Akzidenz Grotesk, Franklin Gothic и Gotham.
2. Humanist Sans
Шрифтовете в тази група са наречени „хуманистични”, защото в същността си произлизат от ръкописа, колкото и ясни и модерни да изглеждат. Обикновено буквите са много по-детайлни от тези в Geometric Sans, по-малко си приличат една с друга и са изградени от някои по-тънки и някои по-дебели части. В най-добрия случай шрифтовете от тази група изглеждат модерни и въпреки това някак близки, ясни, но в същото време своеобразни. В най-лошия случай ще ги сметнат за слаби и изкуствени. Примери за шрифтове от тази група са Gill Sans, Frutiger, Myriad, Optima и Verdana.
3. Old Style
Тези шрифтове се наричат още Venetian. Това са най-старите шрифтове, които са резултат от развитието на древни калиграфски ръкописи. При тях има малък контраст между широките и по-тънките черти, като закривената форма на буквите в повечето случаи е наклонена наляво. В най-добрия случай, на тези шрифтове се гледа като на класически, традиционни и четливи, а в най-лошия – като на… е… на класически и традиционни. Примери: Jenson, Bembo, Palatino и Garamond.
4. Transitional и Modern
Тези шрифтове произлизат от епохата на Просвещението в Западния свят и са опит буквите от Old Style да добият един по-геометричен, остър и виртуозен вид. Най-известният пример за шрифт от групата Transitional е Baskerville, който обаче изглеждал толкова остър за времето си, че ефектът му бил сякаш „ще ти избоде очите”. Групата Modernist се характеризира с по-голям контраст между широките и тънките черти. В най-добрия случай двете групи шрифтове изглеждат силни, стилни и динамични. В най-лошия – твърде странни и барокови, за да са класически и твърде скучни, за да бъдат модерни. Примери за групата Transitional – Times New Roman, Baskerville и за Modern – Bodoni, Didot.
5. Slab Serif
Още наричани „египетски”, тези шрифтове се характеризират с малък контраст между широките и тънките черти и правогълни основи в долната част на буквите. Според специалистите, шрифтовете от тази група създават доста противоречиви внушения. Някои от тях внушават авторитет, други любезност. Някои напомнят за града, други за провинцията. Примери за такъв тип шрифтове са Clarendon, Rockwell, Courier, Lubalin Graph, Archer.
Как тогава да изберем правилния шрифт?
Има едно основно правило – или използвайте само един шрифт или ги променяйте постоянно. Когато ползвате няколко различни шрифта заедно, те трябва да са едновременно близки, но и достатъчно различни, за да не провокират въпроса „Това различен шрифт ли е или същият?” Старайте се да използвате шрифтове от различни групи, но все пак помислете дали ще си паснат добре. Обикновено два шрифта си пасват, когато имат поне една обща характеристика и други различни характеристики. Ако сте решили да използвате някой по-сложен и по-заплетен шрифт, редувайте го с по-прост, иначе ще направите текста труден за четене.
Накрая запомнете последното правило и то е, че няма правила за използването на шрифтове. Експериментирайте със шрифтовете, докато сами не откриете кое ви харесва и кое не ви се струва подходящо.
Discussion about this post