Със сигурност сте попадали на сцени в киното, които изглеждат направо нереални. Всъщност те са точно такива – нереални, защото актьорите не са нито сред извънземни чудовища на Марс, нито плуват сред акули, които забележете, не са виртуално създадени.
Зад тази магия в киното стои една технология, която индустрията познава от доста време насам. Това е „Зеленият екран“ (Green Screen). При него хората стоят статично или се движат пред идеално изпънато зелено платнище.
Не си мислете, че това е магическо зелено парче плат. Тайната се крие в специалният обработващ софтуер, с който се монтират последствие кадрите върху реално или виртуално съдържание.
Инструментът с който се постига този ефект се казва „Chroma key“ и е наличен в почти всяка монтажна програма като най-популярните сред масовите потребители са Adobe Premiere, Sony Vegas и Final Cut. Като последната е с ограничена употреба, защото работи само с Mac OS.
Във видеото което сме приложили над тази статия, можете да видите как зеленият екран придава живот на една привидно обикновена сцена. Екранът на видеото е разделен на две половини, в които можете да виждате какво реално се снима и какво последствие се вижда във финалният вариант.
Интересна информация
Знаете ли че преди „Зеленият екран“ да бъде измислен, в киното са използвали метода на двойната експозиция, при който се снимали две сцени за постигане на отделен фон. За първи път този похват се появява още при нямото кино.
Това се случило през далечната 1903 година във филма „Големият обир на влака“ (The Great Train Robbery) 1903 г.
Целта била в прозорците на влака да се вижда движение, а той реално стои статично. По време на снимките, прозорците на влака били боядисани в черно.
Discussion about this post