Интернет е лесен и удобен за работа в голяма степен благодарение на системата за домейн имена (DNS). Тя е своеобразна директория, която свързва имената на домейните с техните съответстващи IP адреси. Интернет не би функционирал по начина, който сме свикнали днес, ако не използваше концепцията за домейни, които разделят думите в името на даден уеб сайт с точки, тъй като това би означавало да търсим всяка страница по нейния IP адрес.
Представете си само как се опитвате неуспешно да въведете изключително дълга поредица от букви, цифри и други препинателни знаци, докато се движите от своя смартфон или таблет?
Именно заради това домейните днес са неизменна част от глобалната мрежа и улесняват сърфирането в интернет по начин, който вероятно не сте си представяли досега
Домейнът има собствено уникално име, което трябва да отговаря на определени изисквания. За да бъде заредена определена уеб страница, домейн името се изписва в полето на браузъра. HackerNoon дават по-подробно обяснение как работи системата за домейн имена (DNS).
Любопитно: ICANN ще увеличат цената за регистриране на .COM домейни със 70% в следващите 10 години
Какво е IP адрес?
IP адрес (уникален адрес) е поредицата от цифри, подобен на телефонните номера, които получава всяко устройство, което се свързва с интернет или компютърна мрежа. То помага за идентификация на мрежата и адресиране на устройството.
Любопитно: Какво ще се случи, след като Европа вече изчерпа IPv4 адресите
Има две версии, които се използват в момента – IPv4 и IPv6. Първата е по-стара, като се използва от много време. Тя в момента постепенно се заменя от втората, защото вече се изчерпва, а броят на нови устройства се увеличава все по-бързо. Основната разлика е в разликата на адресите и формата им. При IPv4 адресът е във формат 1.1.1.1, докато при IPv6 форматът е 0:0:0:0:0:ffff:808:808. Това дава много по-голям брой комбинации за устройствата.
Всяко устройство има нужда от IP адрес. Те могат да са публични, частни или резервирани. Има три класа – A, B и C, като всеки от тях има собствен диапазон, който стига 255 на наличните числа между точките.
Клас A — 10.0.0.0/8 10.0.0.0–10.255.255.255
Клас B — 172.16.0.0/12 172.16.0.0–172.31.255.255
Клас C — 192.168.0.0/16 192.168.0.0–192.168.255.255
Още от Digital: Microsoft купи домейна Corp.com, за да защити потребителите на компютри с Windows
DNS резолюция
Това е процесът, при който името на хоста се преобразува в IP адрес. Има четири операции за зареждане на една уеб страница.
Рекурсорен сървър
Това е сървър, който получава заявките и е в ролята на посредник между клиента и DNS сървъра. Той дава данни от кеш паметта си или търси основния сървър, ако не разполага с информация за него.
Основният сървър с имената на домейните
Той разполага с информацията за домейните на първо ниво. Това са .com, .net. и ,org.
Сървър с домейн имената от първо ниво
Известен като Top Level Domain Nameserver. За тези домейни се грижи ICANN (Internet Corporation for Assigned Names). Преди учредяването на ICANN правителството на САЩ е контролирало раздаването на интернет адреси.
Авторитарен сървър
Той върши последната част от операцията и предава IP адреса до DNS рекурсора. Тук са конкретните DNS данни за даден домейн.
Каква е разликата между авторитарен сървър и рекурсивен?
Рекурсивният е в началото на заявката за DNS процеса, докато авторитарният е в края. Клиентът прави заявката към рекурсивния, ако в кеша на устройството вече няма данни за него.
Ресурсивният сървър проверява дали има данните в собствения си в кеш с валидно „време на живот“ (TTL). Ако няма – започва рекурсивен процес по събиране на данните от DNS сървърите и след това обновява собствения си кеш.
Авторитарният DNS сървър прави „картата“ на IP-тата на сайтовете. Те я предават на рекурсивните сървъри. Авторитарните сървъри обикновено са поддържани от хостинг компаниите. Рекурсивните обикновено се използват за намаляване на натоварването върху авторитарните и за по-добър кеш.
Какво е DNS проверка?
Когато потребител въвежда домейн в браузъра си, заявката отива до рекурсивния резолвър. Той проверява DNS сървър с домейните на първо ниво и получава информация накъде да се насочи – IP адреса, който отговаря за дадения именен сървър на конкретния домейн.
Резолвърът след това проверява именния сървър и получава IP адреса за въведения сайт. Той се изпраща до браузъра, който прави HTTP заявка до него и изтегля сайта.
Видове DNS заявки
Има три основни вида заявки. В идеална ситуация ще има кеш инфомарция, което спестява време и заявки. Но не винаги е така.
Рекурсивна DNS заявка
DNS клиентът изисква от DNS сървъра данни за сайта. Ако няма такива, получава съобщение за грешка.
Итеративна (повтарящ се) заявка
Ако DNS сървърът няма данни за получената заявка, връща референтен адрес към клиента. Той от своя страна прави заявка към него. Процесът продължава докато не се намери сайтът, не се получи съобщение за грешка или не изтече времето на заявката.
Нерекурсивна DNS заявка
Това е когато DNS резолвърът вече знае отговора. Тогава директно дава данните за DNS-а на клиента или директно препраща към съответния DNS сървър, който разполага с тях. Няма нужда от други заявки и процесът приключва успешно.
DNS кеш памет
Кеширането означава временно съхраняване на данни, които ускоряват общата производителност. DNS кеширането пази данните по-близо до клиента, така зареждането на сайтовете става по-бързо. Има различни места за съхранение на тези данни, като те се опресняват на определен перод от време, обикновено минимум по веднъж дневно.
DNS кеширане в браузъра
Всеки браузър съдържа кеш на посетените страници и DNS данните за тях, за известно време. Затова първо там се проверява при въвеждане на нов сайт. Именно затова сайтовете, които посещаваме най-често, обикновено се зареждат най-бързо.
DNS кеширане в операционната система
В операционната система също има DNS кеш, като той се проверява, ако няма данни за заявката в браузъра. Това е и последното място на проверка, преди да се изпрати заявка към външен сървър.
Ако няма, се пуска заявка към най-близкия DNS сървър. Обикновено това е в мрежата на интернет доставчика. Рекурсивният резолвър получава заявката и започва вече описания процес.
Как рекурсивният резолвър работи ефикасно
Ако резолвърът не намери данните за сайта, но има данните за конкретния именен сървър, ще насочи заявката директно натам. Така ще прескочи няколко стъпки в търсенето. Това скъсява времето на реакция и намалява натоварването върху съвърите.
Ако резолвърът не разполага с данните за именния сървър. Тогава прескача главния сървър и започва да търси в сървърите на първо ниво. Едва, ако липсва и такава информация, се иска информация от главен сървър. Това обикновено се прави само когато кеш паметта е била изчистена и опреснена.
Discussion about this post