Internet of Things (IoT) или както напоследък активно се говори за „Интернет на нещата“ е технология, която ще позволи ежедневно употребявани джаджи като телефони, автомобили, домакински уреди, дрехи и дори храни да се свързват безжично към Интернет чрез умни чипове. Така тези вещи ще могат да събират и обменят данни помежду си. Това е първата стъпка към раждането на нов дигитален бизнес, която започва с нашите неща – данните, които обработваме, облачните услуги, които използваме и интелигентните инструменти за бизнес анализ, от които се нуждаем.
„Интернет на нещата е маркетингова схема,” твърди Рафаел Лагуна – Главен изпълнителен директор на компания занимаваща се с облачни решения Open-Xchange. Според Лагуна, компании като Amazon и Google ни подлъгват да си купуваме интелигентни джаджи за дома, които събират личните ни данни и ги изпращат в интернет.
Наистина ли става въпрос за някаква конспирация или всичко това е по-скоро параноя? Трябва ли да се страхуваме от „Интернет на нещата“ и безопасен ли ще бъде бъдещият ни интернет дом? Да надникнем по-дълбоко в проблема с личните ни данни, който поставя тази иначе безспорно вълнуваща технология.
Какво е „Интернет на нещата“ и как работи
Както споенахме и по-горе, „Интернет на нещата“ е технология за един съвременен дом, в който почти всички уреди имат достъп до интернет и комуникират както с обалачна услуга, така и един с друг в сложна мрежа. „Интернет на нещата“ може да включва всякакви технологии – от фитнес гривни до хладилници, термостати, климатици и какво си помислите.
Могат ли „Интернет на нещата“ да бъдат хакнати?
Всеки ден стотици хакери използват глобалната мрежа, за да проникват в личните ни мобилни устройства или компютри. За съжаление, „Интернет на нещата“ не само, че са уязвими на хакерски атаки, но и много повече отколкото самия Интернет. Според Кен Мунро – „етичен хакер” към фирмата Pen Test Partners – състоянието на „Интернет на нещата“ е като интернет преди 15 години. Неговата компания вече е доказала, че интелигентните домакински уреди са изключителво уязвими, хаквайки смарт чайник и успявайки – благодарение на данните от чайника и информация от социални мрежи – да засече, атакува и поеме контрола върху една домашна мрежа. Според Мунро, уязвим е не толкова самият хардуер, колкото облачните услуги, на които уредите изпращат личните ни данни.
Безопасни ли са „Интернет на нещата“?
Има три причини, поради които „Интернет на нещата“ може да се определи като „не безопасен”. На първо място, това е очевидният факт, че всичко, което се случва в интернет по правило е уязвимо. Освен това, силата на една IoT мрежа се определя от силата на най-слабото ѝ звено. И накрая, всяко едно смарт устройство е потенциална мишена за хакерите, независимо колко тривиално може да е то. Освен всичко това, уязвимостта на „Интернет на нещата“ е свързана със самата операционна система, която използват смарт устройствата. Според експерти, колкото по-популярна е една операционна система и колкото повече устройства я ползват, толкова по-уязвима е тя.
Имаме ли повод за притеснения?
От всичко казано дотук изглежда, че „Интернет на нещата“ ще изложи дома ни и нас самите на сериозен риск. Повод за паника, обаче няма. Технологията все още се развива, а въпросът за безопасността на личните ни данни е неизменен елемент от това развитие. Днес съществуват повече от 100 национални закона за неприкосновеността на личните данни. Европейският съюз в момента изготвя нов проетозакон, който цели предоставянето на по-голям контрол върху личните данни в ръцете на индивидуалния потребител.
„Интернет на нещата“ и личните ни данните ?
Говорейки за индивидуалния потребител, стигаме и до най-важния въпрос: до каква степен самите нас – обикновените потребители – ни е грижа за това как се използват личните ни данни? Като се замислим, от години съществуват камери за видеонаблюдение с технология за разпознаване на лица или автоматични четци на регистрационни номера на автомобили, които могат да свържат всяка кола с водача й – знае ли, обаче, някой как се ползват придобитите от тези уреди данни?
Сигурността на „Интернет на нещата“, следователно, зависи и от нас самите. Ако ние поискаме да има повече прозрачност в употребата на данни и по-голям контрол върху тези данни от наша страна създателите на IoT устройства няма как да не се вслушат в гласа на своите клиенти. Така,че бъдете спокойни. Няма нужда да ставате, просто си пуснете сутришното кафе от смартфона и кафеварката сама ще го направи. Е, да някой трябва да ви го донесе. Ето и доказателство. че „Интернет на нещата“ не са перфектни, но пък достатъчно полезни.
Ако вече притежавате такава умна джаджа или искате да споделите нещо любопитно с нас, не се колебайте. Може да ни пишете във Facebook или на страницата ни в Twitter.
Discussion about this post