Всяка година повечето популярни серии смартфони биват обновявани, като в повечето случаи новият модел е достатъчно вълнуващ и предлага достатъчно нови екстри, за да накара потребителите да го изберат за сметка на по-старото си устройство. Това означава също така, че всяка година се изхвърля огромно количество телефони.
Според AndroidPit, количеството електронен отпадък в световен мащаб се увеличава с 4-5% всяка година. Само през 2014 година, са били изхвърлени общо 41,8 милиона тона електронни устройства. Голяма част от тези устройства са смартфони, заменени с някой нов, по-усъвършенстван модел.
Чудили ли сте се някога какво точно се случва със смартфона, който сте изхвърлили? Продължете да четете, за да разберете.
1. За какво може да се използва един стар смартфон
Голяма част от компонентите, изграждащи един смартфон, са рециклируеми. Смартфоните са само един от видовете потребителска електроника, в чието производство се използват и доста ценни материали. Според Android Pit, през 2014г. в процеса на рециклиране на електронни продукти са добити общо 300 тона злато в световен мащаб. Това количество се равнява на 11% от световния добив на злато от мини през предходната година. Освен злато, смартфоните и други подобни уреди съдържат и пластмаса, желязо, мед, алуминий, сребро, платина и паладий – все неща, които могат да се рециклират и използват повторно.
2. Как се рециклират телефоните
Не всички изхвърлени телефони се рециклират и този факт е ясен на всички. Дори в САЩ – една от страните, където рециклирането отдавна е залегнало като практика – едва 12-15% от електронният боклук е бил рециклиран „официално”, което означава, че потребителите са изхърлили старите си телефони на точно предназначени за това места, като устройствата след това са били рециклирани с помощта на високотехнологична апаратура в специални предприятия.
Огромна част от потребителите обаче изхвърлят електронния си боклук заедно с останалия, което означава, че животът му по всяка вероятност ще свърши на сметището.
Има и трета възможност – обикновено това са частни компании или лица, които изкупуват стара техника и след това я пригодяват за продажба в развиващите се страни.
3. Изнасяне на електронен боклук
Изнасянето на електронен боклук (вместо рециклирането му) е не само по-изгодно, но и по-доходоносно за компаниите занимаващи се в тази област. На тях не само се плаща да събират боклука от потребителите, но и да го изнесат извън границите на държавата. Тази практика обаче е особено съмнителна от морална гледна точка.
Електронният боклук обикновено се изнася в развиващите се страни, където има евтина работна ръка, готова да отделя ценните компоненти от смартфоните и останалите уреди дори със знанието, че същите тези уреди съдържат и много изключително вредни за здравето химически елементи, сред които и тежки метали.
От много години тази практика се счита за нелегална на територията на Европейския съюз, но конвенциите, които забраниха износа на електроника в цял свят, все още не са подписани от две държави – САЩ и Хаити. Въпреки опитите на част от американската общественост това да се промени, факт е, че голяма част от електронния боклук на САЩ отива в страни от Южна Америка, Азия и Африка.
4. Как се рециклира в развиващия се свят
Гледката от един нормален работен ден в пунктовете за рециклиране на ценни компоненти от електрически уреди може да бъде ужасяваща. В Индия, където няма строги закони, касаещи този сектор, в подобни пунктове работят дори деца. За премахване на тежките метали, електронните платки се потапят в киселини, а компонентите се горят навън, където работниците вдишват отровните изпарения. Обикновено остатъчните материали се оставят навън, където с течение на времето попиват в почвата или се изхвърлят в реките, като по този начин замърсяват околната среда и за поколенията, които ще обитават същите райони в бъдеще.
В Гана, където се намира най-големият пункт за електронен боклук в Западна Африка, съдържанието на олово в почвата е 18 125 части на милион. За сравнение, нормалното съдържание е 400 части на милион. Оловото не се разгражда, което означава, че замърсените почви ще останат такива и за годините занапред и ще тровят живота на всяко следващо поколение.
В Китай съдържанието на тежки метали в реката Лианджиан в близост до пункта за електронен отпадък в Гуию е с 200 пъти по-голямо от максималното допустимо от Световната здравна организация.
5. Какво можем да направим?
Никога не изхвърляйте електроника, дори батерии, в общия боклук. Предавайте ги в специално предназначени за това места. Един единствен човек не може да спре растящия проблем с електронния боклук, но ако всички заедно осъзнаем, че този проблем е на целия свят и използваме вещите си по-дълго време, изхвърляйки ги осъзнато, може би няма да спрем щетите върху нас и върху бъдещите поколения, но поне ще ги намалим.
Discussion about this post