Европейските регулатори са изключително активни в опитите си да гарантират личните права и свободи на гражданите. Антитръстовите разследвания срещу технологичните гиганти са само един от инструменти за постигане на тази цел. ЕС активно работят върху бъдещи стандарти, които в дългосрочен план да стимулират иновациите и да бъдат полезни на потребителите.
Амбициозни инициативи като GDPR и Digital Service Act са едни от най-добрите примери за ангажиментите на ЕС в технологичния сектор. Смартфоните и мобилните приложения са основен приоритет за регулаторите, но не и едиствените устройства, на които се обръща внимание. Следващият мащабен проект на изпълнителната власт се казва Cyber Resilience Act, който е фокусиран върху смарт джаджите.
Законодателните мерки предвиждат производителите да отговарят на редица критерии, с които да гарантират сигурността на своите устройства. Успоредно с това компаниите ще трябва да осигуряват поддръжка за пет години, но и публично да разкриват пропуски в сигурността. Повечето хардуерни и софтуерни продукти не са обекти на съществени регулации за киберсигурност. Европейският комисар на вътрешния пазар, Тиери Бретон смята, че всяка една свързана към интернет джаджа може да е уязвима на хакери.
Досега водещият фокус са смартфоните и компютърните системи, но не се обръща достатъчно внимание на по-малките джаджи с Интернет на нещата. Пълният пакет от законодателни мерки предвиждва производителите да покрият изисквания за сигурност на своите продукти.
По този начин ще се гарантира максималната сигурност на потребителите. Предвидени са глоби в размер на €15 млн. или 2.5% от годишните приходи.