Живеем в свят, който се променя с бързи темпове. Понякога толкова бързо, че не само за обикновените хора, но и за правителствата и организациите е изключително трудно да са напълно адекватни и да предлагат бързо, решения на проблемите възникващи в новите условия.
Големите компании като Facebook, Google, Amazon навлязоха в живота ни дотолкова, че днес не можем да си представим ежедневието си без да ползваме услугите им. Разумно ли е обаче да сме толкова зависими от тези компании? Как се стигна до там, че пълноценното ни съществуване зависи от няколко големи корпорацции?
От The Verge разсъждават над тези и други въпроси, а информацията на медията е затова какви мерки се предвиждат, за да се ограничи монополът на големите компании.
Google: Конгломератът
През 90-те години на миналия век, Microsoft беше обвинена, че използва контрола си върху пазара на персонални компютри, за да елиминира конкуренцията на пазара на офис приложения. Съвременният еквивалент на тази история е свързан с Google. Компанията има много врагове, като Microsoft, Oracle, Yelp и дори Motion Picture Association of America, всички те призовават за ограничаване властта на компанията.
Към враговете на Google се присъединява и Европейският съюз. Очаква се, на Google да бъде наложена висока глоба в размер на 4,3 милиарда евро. Причината е действията на компанията, с които тя налага своите приложения и услуги в мобилната платформа Android, която разпространява безплатно. Наскоро, америкаският сенатор Орин Хеч призова Federal Trade Commission, да разследва антиконкурентните ефекти от господството на Google в онлайн рекламите и в търсачките, подсказвайки, че подобно ограничение и глоби ще има за компанията и в САЩ.
Но според Матю Столер от Open Markets, най-доброто дългосрочно средство за защита от господството на Google е спирането ѝ от възможността да купува новостартиращи компании. „Ако търсите сребърен куршум, може би най-доброто решение е да блокирате Google, за да не може да купува никакви компании повече“, казва Столър.
Google е придобила над 200 стартиращи фирми от основаването си, включително YouTube, Android и DoubleClick. Модулната структура на компанията е безспорно пряк резултат от това купуване и е трудно да си представим как би изглежда Google без него.
Министерството на правосъдието досега не е оспорвало придобиванията на Google, но винаги може да променя подхода си. Американският сенатор Еми Клобучар, вече внесе законопроект, който е за налагане на пълна забрана за придобивания на компании, от която и да е компания с пазарна капитализация над 100 милиарда долара. (Към момента тази на Google е приблизително 840 милиарда долара).
Разбира се, законопроектът на Клобухар не се съсредоточава върху Google или дори върху други големи корпорации, но е очевидно че подобна блокада ще има уникален ефект върху това как големите компании оформят бизнес средата. Това ще накара предприемачите наистина да се конкурират с Google, защото сега стратегията им е как да привлекат вниманието на компанията, за да бъдат купени.
Amazon: Платформата
Amazon прави живота на своите конкуренти много труден, а компанията се конкурира на практика с почти всички. През 2010 година Amazon сваля цената на бебешките пелени с до 30%, за да открадне пазарен дял от Diapers.com и по този начин фалира малкия си конкурент. Съвсем наскоро пък, малките търговци на дребно се оплакаха от изключително ниските цени, на които Amazon предлага лекарства. Фокусирана върху ползите за потребителите (обикновено това означава по-ниски цени), Amazon се превърна в основен конкурент на почти всеки пазар. И тъй като съвременният антитръстов стандарт се съсредоточава най-вече върху вредите за потребителите, Amazon до голяма степен избягва регулаторния контрол.
Amazon обаче е в полезрението на правителствата на различни страни. Стейси Мичел, съпредседател на Института за местно самоувереност на САЩ, смята че проблемът с монопола на Amazon може да бъде решен с антитръстов пакет, според който Amazon трябва да се разбие на отделни части, с отфелни правила за всяка част. Така например, платформата, трябва да е отделена от търговските и производствени операции на компанията.
Facebook: Ефектът на морската звезда
В някои отношения Facebook е най-неотложният случай, тъй като компанията притежава огромна власт над фундаментални функции на нашето общество. Освен това има непрозрачност в този бизнес и повече от всеки друг технологичен гигант, силата на Facebook е непосредствена заплаха за всички нас.
В конгреса на САЩ вече има внесени редица мерки, но всички те са съсредоточени върху по-отговорно поведение от страна на Facebook. Но все повече критици смятат, че проблемът не може да бъде решен само с по-отговорно отношение.
Адвокатът Харолд Фелд, специализирал по телекомуникационни услуги, смята че очевидният отговор е да се подходи към Facebook като към Google: блокиране на бъдещи придобивания и откъсване на странични продукти като WhatsApp и Instagram.
Но ако проблемът е всеобхватният размер на мрежата, разделянето ѝ може да доведе до това, което Фелд нарича „Ефектът на морската звезда“. „Ако разкъсате звезда, парчетата се регенерират и вместо една звезда получавате пет. Ако се опитаме да разделим Facebook, ще получим Facebook по три, всяка част от които ще доминира в отделен пазарен сегмент. Това е труден проблем за антитръстовата политика.“, казва Харолд Фелд. „Трябва да помислите как ще се справите с тези проблеми.“
За Фелд, единственото решение е конкретен законопроект за регулиране на платформа, подобен на Закона за далекосъобщенията, който уточнява нов набор от изисквания за неприкосновеност на личния живот, умереност и всички други проблеми, които са характерни за Facebook през последните години. Това е много работави, но може би няма друг път. „Няма да разрешим всичко наведнъж“, казва Фелд. „Нуждаем се от нов и всеобхватен закон, който да се занимава с тези проблеми, защото те имат огромно въздействие върху живота ни“.
Discussion about this post