Макар че спомените могат да изглеждат кристално ясни в нашите умове, те не са точно копие на събитията, на които сме били свидетели. Всеки път, когато си припомним нещо от миналото си, може случайно да променим или да намалим стойността на този спомен. Дори тривиалните спомени лесно могат да бъдат повредени с обикновени предложения.
Така например ако сме били свидетели на катастрофа, постепенно може да започнем да казваме, че колите „се сблъскаха” вместо „се удариха”, т.е., започваме да помним автомобилна катастрофа която е по-тежка, от тази която сме преживяли. Променяме тези подробности и възстановяваме реалността, без да сме наясно, че го правим.
В резултат на тези факти, от Vox задават въпроса: „Какво се случва с нашите спомени, когато започнем да разчитаме все повече и повече на смартфоните, за да документираме живота си в снимки? Какви ще са ефектите, ако телефоните променят начина на работа на човешката памет?”
В много случаи учените откриват, че постоянното правене на снимки всъщност намалява способността ни да си припомним нашето преживяване, отклонява вниманието ни и ни отнема от стойността на момента. Непрекъснато споделяне на снимки може дори да промени начина, по който си припомняме събитията в нашия собствен живот.
В същото време, обаче, нови изследвания показват, че камерите могат да бъдат използвани и за подобряване на спомените ни за определени преживявания. Това изследване все още е в начален етап, но дава насоки за това как най-добре да използваме смартфоните си, за да подобрим както спомените си за едно преживяване, така и нашето удоволствие от него.
Каква част от моя живот искам да си спомням ясно?
Колкото повече хората правят снимки, толкова по-малко предпочитат да се осланят на паметта си за дори най-скорошни събития в живота им. Психолозите наричат това „когнитивно разтоварване”. Не сте убедени в това? Не е нужно да се напрягате много, за да намерите ясни примери, така например запитайте се колко телефонни номера на хора помните? Редица изследвания показват, че използването на компютрите като когнитивна патерица е обща тактика.
Когнитивното разтоварване обаче не е непременно нещо лошо. Ако вашият хирург търси информация с Google как да ви лекува, това е проблем, но не е нужно да запомняте телефонните номера на всички хора, с които общувате.
Когато става въпрос за правене на снимки, въпросът за разтоварването става по-сложен: Колко от моя живот искам да си спомням ясно? Всичко е въпрос на компромис. Както вече споменахме, постоянното снимане отклонява вниманието ни и ни отнема от стойността на момента. В същото време обаче, чрез снимките можем да поддържаме спомена жив. Тъй като технологиите стават по-съществена част от живота ни, ни сме натоварени с повече решения относно компромисите. Внимателно трябва да преценим това, което печелим, и това, което ни липсва, когато правим снимки без прекъсване и да вземем решение за себе си.
Камерите насочват вниманието ни
Смартфоните не ни правят глупави. Те просто променят начина, по който работят умовете ни, пренасочвайки вниманието ни. Вярно е че непрекъснато използване на камерата на смартфона може да доведе до пропуски в паметта ни, но по-важното е, че тя може да насочи вниманието ни и да подобри паметта ни.
Снимките увеличават визуалните спомени, но това си има цена и тя е нашето внимание. Ако сме толкова съсредоточени върху снимките и визуализациите, по-вероятно е да пренебрегнем други стимули около нас. А това, което се пренебрегва, не се запомня.
Когато се стремим към идеалната Instagram снимка, ние не слушаме, не миришем, не винаги обръщаме внимание на красивите, сложни подробности, които съставят момента. Урокът тук е, че ние вероятно ограничаваме нашия опит, когато сме изключително фокусирани върху нашите камери. Мощните преживявания в реалния свят са потапящи и често ангажират всички сетива.
Снимките винаги ще бъдат малки парчета от това, което сме преживяли реално. Те дори не са задължително истинската пълна версия на случилото се. Когато погледнем тези снимки след време, те ще ни помогнат да си спомним, но няма да ни припомнят непременно цялата история.
Това, което споделяме, това си и спомняме
През последните няколко години не само че правим все повече и повече снимки с цифрови фотоапарати, но и ги споделяме почти незабавно в социалните медии. Това може да промени нашите спомени.
Оказва се, че правенето на снимки които споделяме в социалните медии променя нашата перспектива в нашите спомени. Когато правим снимки, за да споделяме социални медии, по-вероятно е да помним момента от гледна точка на трети човек.
Това не е непременно лошо нещо. Когато хората възприемат дадено събитие, което са преживели от гледната точка на трето лице, те ще изпитват по-малко лоши емоции, когато преживеят преживяването, докато ако нещата са в първо лице, ще се усещат истинските емоции, които сте почувствали по време на събитието.
Как да помним по-добре
В крайна сметка трудно е да се разбере какъв е оптималният баланс между човешката памет и техническата памет. Но ако искаме да пазим определени спомени, това ще изисква някои умствени усилия от наша страна.
Това означава да обърнем по-голямо внимание на обкръжението ни – да използваме нашите камери със съзнание, за да се съсредоточим върху детайлите, които наистина искаме да запомним. Това означава да оставим фотоапарата за няколко минути, за да вдишаме въздуха, да се опитаме да разберем на какво ухае, да се опитаме да доловим шума наоколо. Смартфоните могат да ни помогнат само за визуалните спомени.
Discussion about this post