Войната за неприкосновеността на личните данни се разраства от 25 години насам и далеч не е приключила. Големите корпорации, държави и престъпни мрежи подобряват инструментите си за проследяване, опитвайки се да диктуват собствените си правила и контролират и управляват нуждата на хората да защитават личните си данни.
Стойността на личните данни непрекъснато се увеличава, тъй като се събира все по-трудно, а възможностите за печелене на пари от тях са безкрайни. Ще могат ли някога потребителите сами да решат каква информация са готови да споделят?
За да намерят отговор на този въпрос, от Beta News се отдалечават от отделните случаи и разгледжат как ще се развият като цяло технологиите за защита на поверителността през следващите години.
Как трябва да изглежда една перфектна услуга за защита на данните?
1. Защита на потребителите от проследяване на различни устройства;
2. Възможност за блокиране на нежелани реклами и известия;
3. Защита срещу кражба на лични данни;
4. Наблюдение на всички акаунти едновременно, във всички източници на информация, като действа възможно най-дискретно, но все пак е лесна за използване;
5. Трябва да предоставя на потребителите пълен контрол на това, с кого споделят своите данни и какъв тип данни са това.
Какво могат да правят услугите за защита на поверителността сега и какво не им достига?
На този етап, услугите за защита на поверителността могат да намалят количеството на събраната информация за даден потребител, но те не могат да се справят изцяло с проблема със събирането на данни или да ви защитят в случай, че решите да споделите личните си данни.
Въпреки че проблемът с проследяването все още не може да бъде напълно премахнат (например хората продължават да използват Facebook), услугите за защита на поверителността вече могат да разкриват изтичането на данни. За съжаление, не можем да проследим начина, по който компаниите споделят нашите данни, след като ги получат. А проблемът е в това, че от малки и на пръв поглед незначителни части от информацията за нас, може да ни бъде съставен подробен профил, който може да помогне за деанонимност на човек.
Как се случва изтичането на данни?
По традиция, потребителите губят своите данни, когато приемат условията на приложенията, услугата за мобилни телефони или даден банков продукт. По принцип всички са наясно, че не трябва да се съгласяваме насляпо с нищо, но колко от нас всъщност четат потребителски споразумения докрай?
В резултат, банките продават данните ни на други услуги (например Apple Pay, Google Pay, Samsung Pay). Мобилните оператори пък продават данните на потребителите (включително местоположението им), без да им мигне окото.
Проблемът с неприкосновеността на личния живот се изостря от IOT устройствата: телевизори, интелигентни високоговорители, интелигентни електрически крушки и др. И въз основа на предоставеното ниво на детайлност на информацията, те са един от най-щедрите канали за проследяване от корпорациите.
Технологиите за защита на поверителността вече могат да бъдат интегрирани в мобилните и интелигентните джаджи, но не е възможно да се контролират решенията на самите производители на мобилни устройства. Въвеждайки свои собствени механизми за „достъп“, те ограничават възможностите на приложенията на трети страни.
Как ще се развият нещата в бъдеще?
В следващите години, индустрията за защита на поверителността ще претърпи големи промени. За браузърите, антивирусния софтуер, различните платени интернет услуги и други, поверителността ще се превърне в ключова тема по отношение на позиционирането.
Разработчиците на браузъри (Firefox, Opera и т.н.) се стремят да накарат продуктите си да действат като пълноценна уеб платформи, включително като рекламни блокери. Вградените рекламни блокери защитават потребителя до известна степен, но що се отнася до проследяването, те не го правят толкова сериозно, колкото е необходимо, и най-вероятно няма да могат и в бъдеще. Като цяло основната заплаха за неприкосновеността на личния живот в следващите години ще бъдат Google и Facebook.
Въпреки че всеки играч използва поверителността като аргумент за своята политика, обща „защита при услугите“ няма да се появи. Вместо това VPN услугите, браузърите (Brave), рекламните блокери (AdGuard, uBlock Origin, AdBlock, Adblock Plus), специализираните блокери за проследяване (Ghostery, Disconnect) и търсачките (DuckDuckGo, Cliqz и др.) ще работят независимо едни от други.
Баланс на интереси
Идеалната услуга за защита на поверителността не може да работи във вакуум. Между другото, сигурността е много по-проста концепция от неприкосновеността на личния живот. Има разбираеми заплахи за сигурността, като кражба на данни или пари и има средства, чрез които се извършват тези заплахи: вируси, фишинг и социален инженеринг. Така че тук е очевидно кои неща са незаконни и морално грешни.
При опазването на личния живот нещата са много по-сложни. От правна гледна точка, кражба на данни не се случва, но броят на заплахите за неприкосновеността на личния живот непрекъснато расте. Всички се опитват да получат нашите данни. И тук правните норми трябва да работят ефективно за защита на потребителите и регулиране на отношенията между тях и интересите на корпорациите.
На този етап всичко изглежда доста безнадеждно. Така например, поради ситуацията около коронавируса, изведнъж научихме, че много приложения и услуги са готови да обслужват държавата, ако е необходимо, и да проследяват всяка наша стъпка. Какво правят тези приложения с цялата тази информация за нас в „мирно време“?
Въпреки това, тенденцията към защита на личните данни се наблюдава в почти всяка страна, макар тя да се движи с различна скорост. Това е дълго пътуване, пълно с конфликти. Но е много вероятно в бъдеще да се постигне баланс между поверителността на потребителите и корпоративните бизнес цели.
Discussion about this post