Най-съвременните твърди дискове използват така нареченият перпендикулярен запис, с което плътноста на запис е ограничен до няколко стотин гигабайта на квадратен инч. Учените отдавна се опитват да разширят тази граница, и съвсем скоро в тази насока бе постигнат прогрес. В списанието Nature Photonics се публикува метод за увеличаване на плътността до 10 терабайта на инч. Тя е разработена от специалистите на Hitachi в САЩ и Япония.
В предложеният метод запис се осъществява с помоща на плазмена наноантена с лазерно насочване. При записването се използват две процедури, всяка от които записва данни едновременно. Първата процедура използва технология, наречена BPR (bit-patterned recording), която позволява да се изолира един фрагмент от записаните данни, а втората е наречена – TAR (thermally-assisted magnetic recording), която включва бързо загряване и охлаждане на повърхността на диска. С помощта на комбинация от тези методи, учените са успели да избегнат ефектът на суперпарамагнетизъм при нагряване на главата, при който се изтриват или променят данни в записвания фрагмент.
Скоростта на запис на данни с този метод достига до 250 мегабита в секунда, а честотата на грешките е относително ниска. Пътеките са разделени на разстояние от 24 Nm. Изследователите твърдят, че гъстотата на запис може да доведе до 10 терабита на квадратен инч.
Discussion about this post