Може да е трудно да го осъзнаем, но в момента ние всъщност живеем в бъдещето което по-старите научните фантастики описват. И всъщност голяма част от тези автори и режисьори са се справили доста прилично в предсказанията си относно това какво ни чака в бъдещето, особено когато говорим за технология.
Измежду всички смешни и дори налудничеви предсказания (летящи коли, прехвърляне на човешки ум или спомени, контакт с извънземни и тн.), винаги има и такива които са дори малко зловещо точни попадения (прототипът на iPad в „Пътеводител на галактическия стопаджия“ е едно към едно с реалността). Дори приказките и фантастиките от преди векове понякога са имали точни предсказания. Може да е малко пресилено, но бихме могли да наречем магическото огледало в „Красавицата и Звярът“ предшественик на Skype или FaceTime.
Напълно нормално и разбираемо е да получаваме дежавюта от научни фантастики в днешно време, когато маса от нови технологии се появяват непрестанно около нас. Телесните скенери например, които има в повечето летища по света приличат доста на тези от филма „Зов за завръщане“ от 1990-та година. Ретина скенерите и персонализираните реклами от филма „Специален доклад“ също са все по-често срещано явление. Филмът на Стенли Кубрик „2001: Космическа одисея“ от 1968 г., макар и пълен с много нереалности също има своите точни попадения като говорещи компютри, електронни книги, космически станции и космически кораби.
През 2014-та г. учени започнаха да работят и създадоха технологии които много близо наподобяват тези на светлинните мечове от „Междузвездни войни“, интерактивната каска на „Железният човек“, щитът на Капитан Америка, оръжието за закачане на Батман и дори невидимото наметало от „Хари Потър“. Кой би помислил?
Интересно е, че учени и студенти непрекъснато се опитват да направят технологиите от фантастичните филми реалност. Главният разработчик на Google Glass, Тад Старнър, казва, че идеята за проекта е дошла от филма „Терминатор 2“. През 2010-та г. двама гимназисти са спечелили конкурс на Siemens със алгоритъм за разчитане на емоции който е вдъхновен от филма „Аз, роботът“ (базиран на романа на Исаак Асимов). Студенти от Станфорд пък, са започнали опити да създадат кожна материя която да се възтановява сама след като гледали „X-men“.
Тези примери са само малка част от всичките стъпки които правим към бъдещето. Вероятно и в момента някъде има учени които гледат някъде филма „ЕТ“ и ще решат да направят летящите мотори реалност. Само времето ще покаже кои други научнофантастични предсказания ще се окажат реалност и на кои ще се смеем след време.
Discussion about this post