Въпреки че на пазара се предлагат забележителни продукти, не всеки продукт си заслужава да бъде закупен. В технологичната индустрия не липсват епични провали през десетилетията. От „новаторски“ хардуер за AR/VR и катастрофални телефони и таблети до софтуер, който просто не успя да стартира.
Google Glass
Годината беше 2012 и изглеждаше, че това ще бъде годината на иновациите. Instagram току-що беше се появил за Android, а Nokia беше представила 808 PureView с огромна 41MP камера. Google със сигурност не планираше да остане назад.
След като през април подшушна за експерименталните си очила за добавена реалност във видеоклип „Project Glass“, два месеца по-късно ги демонстрира на събитие на Google. Google Glass беше обявен за устройството, което ще даде тласък на мечтите за AR. То беше разработено от Google X, отдела, който отговаряше за разработването на технологиите „moonshot“, и обещаваше всички функции на смартфона, вградени директно в носимо устройство с дисплей в реално време.
Въпреки това той просто беше пуснат твърде рано. Продуктът не само беше абсурдно скъп – 1 500 долара. Той имаше сериозни опасения за неприкосновеността на личния живот, основани на цялата идея за „камери върху лицата на хората“.
Google Glass страдаше от сериозни технически ограничения, като нисък живот на батерията, неочаквани рестартирания и някои функции, които просто не работеха по предназначение. Накрая, след като много обществени места забраниха изобщо използването на джаджата, Google я изтегли от пазара през 2015г.
Apple Newton
Apple роди някои от най-големите провали на всички времена въпреки феноменалния успех, който постигна с iPhone, iPad и Mac. Въпреки провалите обаче, много от тях в крайна сметка проправиха пътя на успешни продукти и дори на цели индустрии.
Може би най-значимият от тях е MessagePad. Този усъвършенстван персонален цифров асистент (PDA) беше пуснат на пазара през 1993 г. и работеше с операционната система Newton. Newton, струващ 900 USD, той можеше да прави бележки, да съхранява контакти и календари, да изпраща факсове и др. Освен това имаше стилус за писане и навигация и дори можеше да се побере в джоба ви.
Една от основните му предимства беше функцията за разпознаване на ръкописен текст. Сега може би се чудите колко добре би работила тази функция през 90-те години на миналия век и сте прави, като се съмнявате в това. Newton не успяваше да разпознае точно почерка на потребителите и беше публично осмиван за това.
В съчетание с високата цена Newton така и не успя да стане масов продукт. Няколко години след пускането му на пазара Apple подобри функцията за ръкописно писане и предложи външни клавиатури за устройството, но дотогава марката Newton беше загубила своя блясък. Освен това PDA PalmPilot се представяше много по-добре по отношение на продажбите. Стив Джобс окончателно затвори завесите за Newton през 1998 г., след като се завърна като главен изпълнителен директор на Apple.
Windows Vista
Пускането на Windows не винаги е било голям успех. Windows 8, Windows 10 и дори Windows 11 бяха подложени на справедлив брой критики. Но може би най-драматичният провал в десктоп операционната система на Microsoft беше Windows Vista.
Представена като заместител на отличната, но остаряваща Windows XP, Vista имаше меко казано труден старт. Първоначалните рецензии порицаха операционната система за това, че е ненужно тежка и несъвместима с много приложения и хардуерни устройства. Визуалният редизайн с новия стил Aero Glass изглеждаше чудесно, но се оказа, че е голям разход на ресурси за средния потребител. Нововъведеният контрол на потребителските акаунти (User Account Control – UAC) се възприемаше по-скоро като дразнещ, отколкото като функция за сигурност. Въпреки че неща като високата цена и високите системни изисквания не бяха проблем за всички, те със сигурност не помогнаха да се смекчи негативната реклама, която Windows Vista получаваше.
Потребителите до голяма степен бяха доволни от Windows XP и не намираха достатъчно стойност, за да преминат към нова версия на Windows, особено след като трябваше да се справят с проблеми с производителността, драйвери и несъвместими приложения. Vista беше заменена от Windows 7 в сравнително кратък срок – около три години по-късно.
По-голямата част от потребителите преминаха направо от Windows XP към Windows 7 и прескочиха изцяло Vista. Въпреки че Windows Vista се провали в много отношения, тя постави основите на много функции за сигурност и визуални функции, които бяха подобрени в Windows 7 и по-късните версии.
Microsoft Zune
Пазарът на преносими MP3 плейъри се дефинираше от iPod. Макар че се появи на пазара през 2001г., три години след MPMan F10 (първият преносим цифров аудиоплейър), той се превърна в огромния успех, от който се нуждаеше индустрията. През 2006 г. Microsoft се включи в ринга със Zune, но дотогава Apple вече беше пуснала пет поколения на iPod Classic, без да споменаваме Shuffle и Nano.
Макар за Microsoft да беше ясно, че е закъсняла, тя не успя да разграничи адекватно Zune от iPod. По времето, когато Zune беше пуснат на пазара, Apple вече беше затвърдила своето място на пазара и беше създала културна икона. Microsoft трябваше да предложи нещо наистина спиращо дъха, за да отклони аудиторията си от вече почти перфектния аудиоплейър на Apple. Но това, което Zune предложи, беше обемист музикален плейър в кафяв цвят, който рязко контрастираше с минималистичната естетика на iPod.
BlackBerry Storm
Някогашният лидер в индустрията, BlackBerry на RIM, вече почти не присъства на пазара на смартфони, който някога владееше. Малко след пускането на iPhone през 2007 г. BlackBerry пусна първия си смартфон със сензорен екран – BlackBerry Storm. Той не само се отклони от любимите варианти с физически клавиатури, но и дебютира с нов, но проблемен сензорен екран, наречен SurePress дисплей. Накратко, това беше сензорен екран, който можеше да се „натиска“ като бутон.
Може би тази идея за сензорен екран, който може да се натиска, е била добра на теория, но на практика се е объркала ужасно много. Писането на този екран беше болезнено бавно и на лоялните потребители на BlackBerry много им липсваше светкавичното писане, с което бяха свикнали на клавиатурите на компанията. Storm трябваше да се конкурира не само с iPhone, но и с бързо нарастващата армия от смартфони с Android. Като изключим хардуерните проблеми, BlackBerry Storm не разполагаше със силен магазин за приложения, нито с прилично софтуерно изживяване.
iTunes Ping
Хардуерните неуспехи на Apple са по-известни от грешките в областта на софтуера. Един от тези по-малко известни неуспехи е iTunes Ping, музикално ориентирана социална мрежа в iTunes. Ping стартира през 2010 г. като начин да следвате приятелите си и любимите си изпълнители в рамките на платформата iTunes, но именно тук започнаха проблемите. Първо, целият „социален“ аспект на Ping беше ограничен до споделяне на ревюта, покупки и други основни актуализации. Нямаше и интеграция с Facebook – най-популярната социална мрежа по това време.
Второ, каквато и потребителска база да беше успяла да събере Apple в Ping, тя не намираше смислени начини да се ангажира с изпълнителите, тъй като не бяха много изпълнителите, които бяха активни в платформата. И трето, потребителите не бяха особено въодушевени от факта, че Ping автоматично споделяше музикалните им предпочитания с други хора без изрично съгласие. Цялостният потребителски интерфейс и усещане на Ping не бяха забавни за използване, тъй като беше интегриран в софтуера на iTunes.
Nokia N-Gage
Много преди Nokia да се оттегли от бизнеса със смартфони, тя разшири границите на възможностите на телефоните. Един от тези смели опити беше Nokia N-Gage, който беше телефон за игри, преди изобщо да се появи понятието „мобилни игри“. Този проект беше толкова амбициозен, колкото и всички останали. Nokia се обедини с издатели на видеоигри, търговци на дребно на игри и други играчи в многомилионна кампания в опит да се конкурира с все по-популярния Game Boy и да създаде нов пазар.
Уви, мечтите не бяха достатъчни, за да се превърне N-Gage в успех. Още преди да бъде пуснат на пазара, N-Gage, струващ 300 долара, беше дебютирал като странно оформено, тромаво и неангажиращо устройство. Разбира се, то можеше да бъде телефон за игри, но поради странния си форм-фактор едва ли можеше да се приеме като обикновен мобилен телефон. Бутоните му бяха кашави и потребителите трябваше да свалят изцяло задния капак, за да сменят касетите с игри. Говорейки за игрите, те струваха по 30 долара и нямаше много от тях за избор.
Nokia прекрати производството на N-Gage през 2006 г., като името N-Gage продължи да се използва като услуга за игри в избрани телефони Nokia.
Nintendo Virtual Boy
Преди PlayStation VR и Oculus, Nintendo Virtual Boy мечтаеше да превърне 3D игрите в основна цел. Пусната на пазара през 1995 г., Virtual Boy представляваше тромава игрова конзола със стереоскопичен 3D дисплей. Тя изискваше от потребителя да облегне главата си на платформа, докато играе игра, и да се взира в монохромен червен екран през цялото време.
Този дисплей е известен с това, че причинява дискомфорт и умора на очите на много играчи. Като по този начин се отхвърля целта на потапянето в игрите.
Ако донякъде скучният дисплей и неудобната употреба не бяха достатъчни, библиотеката с игри за Virtual Boy беше в най-добрия случай оскъдна. Само 22 игри бяха разработени за 3D конзолата, а много други бяха отменени скоро след обявяването им. Nintendo бърза да пусне Virtual Boy на пазара, за да може да се съсредоточи върху разработването на Nintendo 64. Това вероятно е повлияло на решението на компанията да пусне Virtual Boy в незавършен вид.
HP TouchPad
Пазарът на таблети има интересна история. В свят, в който доминира iPad е трудно да си спомним за HP TouchPad. През 2011 г., няколко месеца след пускането на iPad 2, HP реши да направи поредица от съмнителни избори за първия си таблет. HP TouchPad струваше колкото iPad. Имаше значително по-лош дисплей, работеше с нова операционна система без поддръжка на приложения от трети страни. Да не говорим, че се доставяше в евтин пластмасов корпус. Какво можеше да се обърка?
Често оценяваме провалите в миналото сурово с помощта на ретроспекцията, но този провал е изцяло на плещите на HP. Наистина е трябвало да се прояви прозорливост в този случай. Ако се опитвате да пуснете продукт на пазар, създаден основно от iPad, вашето устройство трябва да се отличава поне в няколко области. TouchPad едва ли се отличава дори в една от тях. Платформата му webOS беше безплодна и, честно казано, смешна в сравнение с App Store. Нямаше и спасяващи хардуерни спецификации, които да поддържат TouchPad на повърхността.
В резултат на това HP беше принудена да намали цената на TouchPad от 499 на 99 долара само два месеца след пускането му на пазара. Година по-късно TouchPad почти изчезна. TouchPad се превърна в поучителна история, която дава ценен урок на марките, опитващи се да спечелят бързо на развиващия се пазар.
Galaxy Note 7
През лятото на 2016 г. Samsung подпали света на смартфоните – буквално – с Galaxy Note 7. По-малко от месец след пускането на пазара над 30 телефона се взривиха, което накара Samsung и Комисията за безопасност на потребителските продукти в САЩ да направят официални изтегляния и да обещаят замяна. Трагедията се повтори, тъй като заместващите устройства също започнаха да се възпламеняват. Превозвачите и търговците на дребно започнаха да издават безплатни декларации за връщане на всички Note 7, FAA официално ги забрани за полети, а репутацията на Samsung се срина.
Galaxy Note 7 беше посрещнат с отлични отзиви преди пускането му на пазара, което прави съдбата му още по-разочароваща. След като корейският гигант за смартфони не успя да овладее проблема, той изтегли всички останали устройства. Дори пусна актуализация на софтуера, за да направи всички съществуващи телефони безполезни. За пожарите са виновни батерията и размерът на телефона. Официалното обяснение беше, че около батерията не е имало достатъчно място, което е довело до прегряване. В случая с вторите батерии при някои от тях липсвали важни компоненти като изолационна лента. Независимо от причините, това беше едно потенциално страхотно устройство, което беше затънало в неочакван и колосален скандал.