Днешното лого на официалната страница на Google отбелязва личността на един от най-големите български поети, тъй като днес се навършват 150 години от рождението на Пенчо Славейков. Той е роден на 27 юли 1866г. в град Трявна в семейството на друга водеща литературна фигура за страната ни Петко Рачов Славейков и неговата съпруга Ирина Райкова, които имат още шест деца. Въпреки финансовите трудности, които те изпитват все пак намират начин как да платят за неготово обучение, което има голямо влияние върху формирането към личност и развива неговите вродени таланти.
1. Пенчо Славейков започва обучението си в Стара Загора, когато е на 10-годишна възраст, след като неговия баща е назначен за учител там. По същото време с очите си успява да види опожаряването на града по време на Руско-турската война и това е спомен, който завинаги се запечатва в неговото съзнание. Въпреки тези събития членовете на неговото семейство успяват да се измъкнат и след това се събират отново в Търново.
2. Още от ранни години той проявява голям интерес към литературата и след края на войната започва да помага на баща си в разпространението на вестниците „Целокупна България“ и „Остен“. Образованието на Пенчо Славейков продължава в София и Пловдив, където през 1883г. е един от ръководителите на ученическия смут в Пловдивската реална гимназия против лошото преподаване на предметите.
3. Интересен факт е, че година по-късно той заспива върху скованата от лед река Марица, което е причина за тежко заболяване, продължаващо до края на живота му. Опитите за лечение в различни български градове, но също в Лайпциг, Берлин и Париж не му помагат и Пенчо Славейков изпитва трудности с придвижването, но също така пише и говори трудно, като започва да използва и бастун.
4. В продължение на няколко месеца той се бори със смъртта, като това оставя траен отпечатък върху неговите възгледи и се отразява на бъдещите му творби и в тези мигове търси утеха в произведенията на Иван Тургенев и В.Г. Короленко. След като семейството му се връща в София той става приятел с Алеко Константинов, които заедно помагат за създаването на списанието „Библиотека Свети Климент“, а неодобрението му към политическата действителност намира отзвук в много от стихотворенията му като „Бащин край“, „Дим до Бога“. „Любимий падишах“, „Цар Давид“, „Манго и Мечката“ и др.
5. Остатъка от своя живот Пенчо Славейков прекарва в усилена работа и пътува непрестанно в много европейски градове като Атина, Неапол, Соренто, Рим, Люцерн, Лугано, Цариград. През май 1912г. той се установява в курортното селище Брунате, което се намира в близост до Комо, Италия, където за съжаление на 28 май намира смъртта си. След това той е погребан в селско гробище, но девет години по-късно неговите кости са пренесени в България, като шведския академик Алфред Йенсен предлага да бъде удостоен с Нобелова награда, което за съжаление не се случва.
Discussion about this post