Зад всеки успешен формат за съхранение на данни, има по няколко аутсайдери, които са останали неизвесни или бързо са били забравени. Рcmag представиха 10 от най-странните видове формати, които някога са съществували в света на персоналните компютри.
Разбира се, за мнозина, някои от предложенията може да са неизвестни, но това е именно поради целта на медията да представи само онези фомрати, които не са били широко използвани. Разгледайте ги и се замислете дали вие бихте ги използвали, ако ви се наложеше?
1. 2-инчов флопи диск
Fuji LT-1 е 2-инчов флопи диск, предназначен за използване при видео камерите. Реално обаче е бил използван само за работа с Zenith Minisport 1989 ноутбука. Един такъв флопи диск е имал 720 килобайта и е можел лесно да бъде погълнат от кучето ви.
2. Hitachi Micro Hamster
За първи път този малък хард диск се появява през 2003 година и е предлагал 1GB и по-висока производителност, съчетани с по-ниска цена. Hitachi Micro Hamster обаче не се радва на голям успех.
3. Canon Optical Card
Canon Optical Card съхраняваше два мегабайта данни на оптичен слой, които можеше да се запишат веднъж и никога да не се променят – подобно на CD-R, но без да се върти диска. Canon Optical Card се появява в началото на 90-те години на миналия век, но скоро след това изчезва.
4. 3-инчов Compact Floppy
Консорциум от производители, начело с Matsushita въведоха този 3-инчов Compact Floppy през 1983 година. Имал е цел да се конкурира с 3,5-инчовите флопи дискове на Sony. Compact Floppy е предлагал по 140KB от двете страни, но бързо остава в историята.
5. Sharp Bubble памет
Bubble паметта е малко по екзотичен формат за съхранение. За съжаление обаче няма успех, и намира приложение само при определени продукти. Един от тези продукти е Sharp PC-5000, ранен модел ноутбук появил се през 1983 година. Той е ползвал Sharp CE-100B Magnetic Bubble Memory за памет, осигуряваща 128KB.
6. Apple Twiggy дискети
Първият Apple Lisa (1983) е бил с два интегрирани 5,25 инчови устройства. Дисковете са използвали собствен формат, наречен Fileware, въпреки че мнозина са ги наричали с кодовото им име Twiggy. Те са съхранявали 871KB и са изглеждали доста странно в сравнение със стандартните 5.25-инчови флопита, с които повечето от нас познават. Apple намират за ненадеждни тези дискове в практиката, така че ги изоставят в полза на по-стандартните 400Kb Sony 3,5-инчови дискове, когато стартират новата версия на Lisa през 1984 година.
7. Магнито-оптичен диск
При магнитно-оптичните дискове, четенето и записа на данните става посредством лазерен лъч, както при CD-ROM диска. Но за разлика от CD-та, магнитно-оптичните дискове са презаписващи. Първите широко известни магнитно-оптични дискове се доставят с NeXT Computer през 1988 година. Магнитно-оптичните дискове се произвеждат и днес, но не успяха да получат популярност така, както други оптични носители като DVD-R.
8. IBM PCjr ROM
Когато чуем за ROM касети, повечето от нас сипредставят някаква традиционна форма на видео медия. Иститната е, че ранните модели домашни компютри са ги използвали за съхранение на данни. Дори Lotus правят касетна версия за разпространение на известната си програма за база данни Lotus 1-2-3, за да я разпространяват с IBM PCjr през 1984. ROM касетите бързо губят популярност в света на персоналните компютри поради ниската мощност и високата цена на производство в сравнение с другите медии.
9. Floptical дискети
Insight Peripherals представят първия floptical диск през 1992 година. Той съхранява 21MB данни на 3.5-инчова флопи дискета, която е можела да работи и с традиционните 3.5-инчови флопи устройства. Принципът им на действие е бил доста прост – главата за четене изапис се позиционира прецизно чрез лазер, и по този начин става възможно пътечките да са разположени много по-близко една до друга, което води до повишаване на капацитета. Floptical устройствата могат да четат и записват и стандартни дискети (720K и 1,44МB), което прави използването им много по-интересно. Но въпреки очевидните преимущества, те все още не могат да се наложат над флопидисковите устройства.
10. Mикро устройството Sinclair ZX Microdrive
През 1983 година, Sinclair Research стартират системата ZX Microdrive за техния популярен ZX Spectrum домашен компютър. Микросутройството ZX Microdrive е съхранявало 85KB върху малки 1.3-инчови лентови касети. Всяка една от тези касети е съдържала 508 см магнитна лента, което ако се сравни с подобните касети с магнитни ленти за музика се е равнявало на обемът необходим за запис на 8 песни. Известно е, че ZX Microdrive чете и записва данни много по-бързо в сравнение с дисковете, но лентите се похабяват много бързо.
Discussion about this post