В продължение на три години 35 изследователи концентрират своите усилия в разработването на “Media Piracy Project”, който бе публикуван от Social Science Research Council. Основната цел на сътрудничеството им е да проучат в най-малки детайли разпространението и обхвата на медийното пиратство в развиващите се икономики. Тъй като те представляват голяма част от населението на света и предоставят добра възможност да се проследи как пиратството се развива в страни като Русия, Мексико или Индия.
В заключение изследователите посочват, че този феномен не може да бъде преодолян с обичайните мерки като прекъсване на достъпа до интернет, налагането на цензура в уеб пространството, засилване на правомощията на някои регулативни органи, нито с регламентирането на по-строги наказателни санкции. Основния извод, до който изследователите достигат е, че все по-разпространеното пиратство на музика, филми, видео игри и друго мултимедийно съдържание в най-голяма степен представлява глобален проблем на цените. Вследствие, на което изследователите посочват, че единствения възможен начин за кардинално решаване с този проблем е чрез мащабна и всеобхватна промяна на ценовата стратегия, информира arstechnica.
Според думите им потребителите на т.нар. “пиратски общества” се чувстват морално уязвими в една или друга степен и по този начин отказват да плащат за достъп до определено съдържание. Като според доклада високите цени на медийното съдържание, съчетано с ниските доходи, както и по-евтините цифрови технологии са компонентите, които стоят в основата на световното пиратство. А факта, че се среща навсякъде по света е продиктуван в най-голяма степен от наличието на тези условия на всяко кътче на планетата.
Kато в този случай прилагането на законите, които гарантират авторските права няма да бъде достатъчно, за да се преодолее проблема. Авторите на доклада застъпват мнението, че единственото реално решение е създаването на местни компании, които активно да се конкурират по отношение на цените и услугите, които предлагат на своите потребители. В действителност някои пазари разполагат с локални компании, които се съревновават в определянето на цените на легитимното съдържание. Пример в това отношение е американския пазар, където Hulu, Netflix, Apple и Microsoft се конкурират в предоставянето на видео материали на своите потребители.
Въпреки това, анализаторите отчитат факта, че в голяма част от света легитимното мултимедийно съдържание, което се отличава със защитени авторски права се разпространява единствено от големите мултинационални корпорации. А техните цели са ориентирани не към обслужване на голям брой локални пазари, а най-вече в поддържане на настоящата ценова структура в страните с най-високи доходи. Тъй като именно в тези държави големите компании генерират почти цялата си печалба.
Развитието на тази тенденция е допринесло от една страна за увеличаване на приходите в световен мащаб, но в същото време е основна причина за унищожаване на пазарите в много развиващи се икономики. В резултат, на което в тези страни пиратството е толкова широко разпространено, че в повечето случаи достига до над 90% от целия сегмент. Изправени пред дилемата да платят висока цена, за да се сдобият с легитимни версии на мултимедийно съдържание, или да се ориентират към евтините цифрови инструменти и технологии потребителите избират да подкрепят пиратството.
Прекрасен пример в това отношение е ситуацията в Русия, където изследователите посочват, че легално копие на филма „The Dark Knight” може да бъде закупено на цена от $15. На пръв поглед разумна цена, в сравнение със стойността на продукта на американския пазар. Но ако прибавим факта, че руските потребители печелят много по-малко пари на годишна база от американските се оказва, че съпоставено със заплатите им тези $15 всъщност са еквивалента на $75 цена на филма на американския пазар. В същото време пиратска версия на филма би могла да се открие много лесно за една трета от тази пазарна цена. Този пример илюстрира как поддържането на цените може да стимулира разпространението на пиратството в глобален мащаб.
От друга страна репресивното поведение, изолирано от конкретна ценова политика и други реформи няма да доведе до съществени резултати в преодоляването на този проблем. Освен това авторите на доклада посочват, че дори в развитите икономики компаниите трациционно разпространяват различно съдържание, което законово не е достъпно за тях, в продължение на дни, седмици или дори месеци, след като първоначално се появи на друго място. Мнението на авторите е, че въпреки малкото доказателства за положителен успех в борбата с нелегалното разпространение на медийно съдържание през миналото десетилетие повечето инициативи са имали за резултат драстично увеличение на пиратството, вместо да провокират обратния процес.
Комплексния характер на самия проблем неимоверно затруднява публичното обсъждане на различните проявления на тази тенденция в глобален мащаб. От друга страна авторите на доклада обвиняват големите компании, че не отговарят на постоянните искания за въвеждане на по-широки граждански и полицейски правомощия в борбата срещу пиратството. Джо Караганис, който е автор на първата глава на доклада, изразява идеята, че пиратството всъщност е сигнал на незадоволеното потребителско търсене. Перспектива, която все повече компании и организации в сектора са започнали да възприемат. Въпреки това той отбелязва, че за извършването на необходимата промяна в мисленото, методите и възприемането на пиратството в света ще отнеме няколко години.
Той допълва още, че проучването изразява загрижеността, че намирането на рационално решение на проблема и отразяването му в поведението и политиката на компаниите ще отнеме дълго време. Като през това време отделни пазари ще продължат да генерират огромни приходи от музикалния бизнес, а американските компании ще продължат да осъществяват натиск срещу развиващите се страни, дори и след като бизнес моделите на страните с най-високи доходи се променят радикално. Проблема с пиратството ще продължи да съществува, като нивата на разпространението му в световен мащаб, ще зависят в най-голяма степен от желанието и способността на големите компании да променят и адаптират своето поведение с оглед подобряване ситуацията за всички останали.
Discussion about this post