Съвременният човек е изправен пред лавина от информация не само в работата или у дома, но и в най-дребните житейски ситуации. Заобиколени от знаци и указания, хората „четат повърхностно“ и пропускат прикачената информация. Затова и точно когато очакват да „получат“ спокойствие, обществото може да ги „върне на поправителен“.
Отивате на почивка, или се разхождате след тежък ден, надявайки се да забравите за миг забързаното ежедневие. Точно тогава и най-дребното „съприкосновение“ със заобикалящия ви свят се превръща в изпитание.
Знаците са навсякъде около нас. Едни са познати, други може би не толкова. Но винаги имаме усещането, че се опитват да ни кажат само част от истината. Сякаш „скрита камера“ наблюдава от някой ъгъл, за да види как ще се справим с „декодирането“ на изобразената информация.
За мнозина знаците са указания за нещо вече видяно и опитано. Ние действаме според опита си, а не според смисъла на изображенията. Обществото, чрез нашите близки, колеги, и познати, ни напътства в смисъла. Ние самите действаме по-скоро на принципа на „стадото”.
Затова и за мнозина знаците са само част от контрола на обществото върху свободната воля на индивида. Deja Vu, или както Тринити обясни на Нео – „Дефект в матрицата“. Не можете да отречете, че със знаците понякога идват лавина от правила и изисквания. И ако не се получи – още знаци…
За съвременния човек не остава друго освен да се научи да разчита знаците правилно – не само „направи това или онова“, а какво става след това. А дали всички го умеят днес, в 21 век?
Discussion about this post