Наскоро водещият производител на електронни аксесоари Apple представи своят компютърен таблет iPad. При PR кампанията и представянето му бяха използвани много смели слова, как това ще направи нетбуците едва ли не ненужни. Дали заради вече отъпканата пътека на преминаването от настолни компютри към лаптопи и след това към нетбуци, опитите за превръщане в революция на този транзитен процес се оказаха с почти обратен ефект. Първоначалните реакции бяха какво iPad не може. И за голяма част от случайните потребители това бяха първите новини за този таблет. Разбира се това повлече след себе си много дискусии, а колкото повече едно нещо се обсъжда толкова по-популярно става то. И така оплетени в мрежата на тази медийна вихрушка, масовостта на Apple продуктите (наскоро на едно събитие с международен характер ми направи впечатление, че MP3 плеърите от всякакъв вид е прието да се наричат iPod-и, дори и съвсем съзнателно) и неостаравящата тенденция всичко да се смалява крайните потребители биват едва ли не убеждавани, че имат нужда от таблетен компютър. Като всеки един продукт, имащ зад гърба си такива финансови сили таблетът ще намери своята ниша и приложимост. Но сега докато все още е само пушек на хоризонта от галопиращата конница мога да посоча с пръст и да кажа – таблетите в момента са нефункционални, недоразработени и предлагащи много ограничен набор от функции. И iPad не е изключение. Наскоро сайтът cnet.com направи преглед на няколко конкурентно способни таблета, но всеки един от тях бе несъвършен и имаше в себе си основни недостатъци, като лоша чувствителност на екрана или пък липса на поддръжка на масови софтуерни приложения (като Flash, позволяващ ползването на голяма част от медията в световната мрежа ). Въпросът кому е нужно такова устройство витае неотлъчно при всеки един от таблетите. Организационните им свойства присъстват при повечето мобилни телефони. Възможността за възпроизвеждане на медия в такива размери е малко тревожна – винаги се чувствам притеснен, когато таксиметровият ми шофьор гледа новините на портативният си медия плеър и кара. Показване на снимки в бара когато сте с приятели да се забавлявате? Или гледане на някоя испанска драма, докато се возите в метрото? Има хора и за такива съмнителни забавления, но едва ли биха платили баснословните суми, за да се сдобият с таблетен компютър, при положение, че медия плеъри има на далеч по-достъпни цени. Обработката на текстове пък си е чисто безумие и няма начин малката тъч-скрийн клавиатура да е по-удобна от който и да е нетбук. Впечатлението в края на деня е, че имате комбайн в швейцарско ножче. Реален – да, но не особено приложим. Ако нуждите ви са насочени към медийното забавлени най-добре се насочете към специализиран продукт като PSP например, който ще ви гарантира наслада. Ако имате нужда от текстообработка, интернет и елементарни медийни приложения – нетбуците отдавна се доказаха, а ако работите дълги часове пред монитора, най-добре преглътнете размерите и модата и си осигурете сигурност и удобство на работа с лаптоп.
Компютърните таблети са просто украшение. Не предлагат нищо уникално за момента, а малкото което имат е недоизпипано или непълно. Ако просто имате нужда да се поглезите с някое малко бижу, което да сложите до кутията с цигарите и ключовете от колата, когато сядате в кафето таблетите са добър избор. Стилни са и доста показни. Аз лично искрено вярвам, че гледането на някое творение на безспорния талант на Педро Алмодовар върху такова луксозно „технологично чудо” би имало неописан до сега ефект както върху собственика, така и върху заинтригуваните зяпачи.
Discussion about this post