Във времена, когато всеки ден ставаме свидетели на появата на нови технологични продукти на пазара и технологиите се развиват с бърза скорост, времето е един много важен фактор за успех.
Продукт или услуга, които се появят късно на пазара, рискуват да изглеждат като ‘имитатор’ на нещо друго. Това може да се окаже негативно явление, тъй като новата джаджа се изправя срещу вече установена фен база, и се налага да се бори с нежеланието на потребителите да реинвестират в нови джаджи.
Компаниите обаче не са единствените, които губят, когато произвеждат закъснял продукт. Клиентите, закупили такъв продукт също страдат, защото се оказва, че са инвестирали в нещо, за което скоро може да няма поддръжка.
В тази връзка, PCMag предлагат любопитен преглед на няколко такива продукта.
1. Цифрови аудио касети
В началото на 90-те години на миналия век, цифровите аудио касети DAT, са се приемали с адмирации. Те са предлагали добро качество на звука, и капацитет на съхранение равняващ се на едно CD. По това време, DAT касетите са се считали за наследника на стандартните аудио касети, но проблемът е бил, че те са изисквали закупуването на нова система (и нови касети). Ето защо Phillips вземат недалновидното решение да се възползват от популярността на DAT формата като пускат DCC плейър и касети за него (Digital Compact Cassette) през 1992 година. Идеята обаче е вече губеща, и въпреки упоритостта на компанията, CD форматът измества DCC касетите, и подобно на Sony MiniDisc, Phillips се откавзат от битката.
2. Sega Dreamcast
За конзолата Sega Dreamcast може да се каже, че беше изпреварила времето си когато се чу за нея за първи път. Когато обаче се появи на пазар,а вече беше твърде късно. Sony, Nintendo, и Microsoft са силни конкуренти. Ето как, революционната джаджа Dreamcast, отличаваща се с модем (макар и 56-Kbps dial-up), гласов чат по време на игра, както и съдържание за изтегляне, отиде в историята преди да пожъне слава. Въпреки че бяха продадени над 500 000 Dreamcasts през първата седмица на появата си, Sony PlayStation 2 стана причина Sega да се откажат от производството на конзоли.
3. HD DVD
С появата на HD телевизорите дойде и нуждата от запис и възпроизвеждане на HD съдържание. Така се появиха два метода: Blu-Ray и HD DVD. Sony и Philips поддържаха първия формат, а Tohsiba, NEC и Sanyo – втория. Въпреки чше разликите между двата формата са почти незначителни, Blu-Ray постепенно получи по-голяма популярност, и Sony допринесе много това да се случи. Скоро след пускането на PlayStation 3, с вграден Blu-Ray диск, войната между двата формата свърши. През 2008 година, HD DVD официално остана в миналото.
4. Google TV
Битката за интернет телевизия се води основно между Apple и Google. Когато Apple пусна своя второ поколение сет топ бокс през септември 2010 година, Google още следващия месец представиха свой вариант. Резултатът обаче беше, че Apple TV генерираха милиони приходи до края на 2010 година, а Google TV потъна в забрава. Да не говорим, че след като Apple въведоха AirPlay, който позволява безжична връзка между Apple TV, iPad, iPhone, iPod Touch нанесе още един решаващ удар на Google.
5. RSS
За тези, които всеки ден бяха изправени пред огромно количество от онлайн съдържание, което трябваше да пресеят, RSS предложи решение. Способността на Twitter обаче да разкаже цялата история в 140 знака, направи RSS бързо остаряла технология. Любопитното в случая е, че цифровото цъдържание, което се очертава като главния виновник за ‘смъртта’ на печатните издания, като че ли ще бъде на сво ред изместено именно от медии като Twitter.
6. Microsoft Zune
Microsoft Zune доказва максимата, че добрият дизайн е достатъчен за успеха на една джаджа. Zune 30 се появява през 2006 година, и въпреки че не беше толкова лъскав и привлекателен като iPod, за продукта на Microsoft обаче имаше много похвали, като изключим недостъка, че устройството не предлагаше съвместимост с Mac, и нямаше синхронизация с iTunes. По времето на неговото излизане обаче, потребителите вече имаха няколко модела iPod и iTunes библиотеки. Последният Zune беше произведен през април 2010 година, и Microsoft заявиха, че се отказват от производството му.
7. USB 3.0
Въпреки че последната версия на USB стандарта със SuperSpeed режим на трансфер на данни (5 Gbps) се появи още през 2010 година, Intel като че ли не бързаха да интегрират поддръжка за него. Отговорът на върпоса каква може да бъде причината за това забавяне дойде с новината за технолгоията Thunderbolt, която Intel пуснаха на пазара съвмсетно с Apple. Thunderbolt има двойно по-голяма скорост на трансфер на данни, така че е въпрос на време да прати конкурентите си в историята.
Discussion about this post