Лято е и единственият начин да се спасим от жегата в офиса е да включим климатика. Така мислим ние и още милиони хора по света. Резултатът – парников ефект. Тъй като нито ние хората можем да работим без климатик, нито Земята може да “работи” без атмосфера, стотици учени по цял свят се опитват да измислят по-екологосъобразни технологии за климатизация. Newscientist.com ни представя три нови открития в тази сфера.
Британски учени провеждат експерименти, при които заместват традиционните HFC охладителни агенти с, колкото и иронично да звучи, въглероден диоксид. Оказва се, че HFC газовете имат 4000 пъти повече потенциал за предизвикване на глобално затопляне от въглеродния диоксид. При работата на съвременните климатици, топлината, която се генерира, излиза навън и се смесва с въздуха. Учените се надяват, че, чрез използването на въглероден диоксид в климатиците, ще могат да пренасочват тази топлина към околните домове, където тя ще се използва за затопляне на вода.
Техни американски колеги, пък, планират да заместят HFC-агентите със… звуци. Ето как работи тяхното изобретение: екипът използва линеен двигател задвижващ напред-назад подобна на тонколона платформа, която генерира звукова вълна в хелий (газ, който не причинява парников ефект). Звуковите вълни създават участъци на свиване и разширяване на газа, като по този начин той загрява и след това охлажда. По думите на специалистите, устройството работи като гъба – газът попива топлината от един участък и след това звуковата вълна го пренася до друг участък, където топлината се отделя от газа. Целта на екипа е да създаде 3,5 киловатови устройства, които да се инсталират около жилищните сгради.
Други учени тестват заместване на охладителните агенти със смес от амоняк и вода. Системата работи като използва външната топлина, за да отдели амонячните изпарения от разтвора. Амонякът циркулира първо през кондензатор и после през изпарител, където той създава охлаждане преди да бъде повторно абсорбиран от водата. Подобни системи вече се ползват в охлаждането на болници и университети, но големият им размер е пречка при употребата им в домове и малки офиси. Екипът, работещ върху тази технология, е намерил решение на проблема – ако се използват микро-топлообменници, размерът на климатика може да се намали драстично. Друго преимущество на тази технология е, че ако и източникът на топлина е екологосъобразен (например слънчева енергия), устройството ще създава почти нищожно количество парникови газове.
Discussion about this post