Днес е немислимо да си помислим за каквито и да било открития и изчисления без помощта на цифрова апаратура и компютри или най-малкото посредством някаква сложна механична апаратура.
В миналото обаче учените не са разполагали с никаква сложна апаратура, а са разчитали първо на ума и интелигентността си, а след това са търсели „помощта“ на различни приспособления и измервателни уреди.
Тук няма да спекулираме с теми дали цифровата ера не води до прогресивно намаляване на човешката интелигентност поради лесно достъпната Google информация и удобствата на цифровите джаджи.
По-скоро ще ви предложим забавните от гледна точка на съвременния човек начини, по които италианският учен Галилео Галилей се е опитвал да измери светлината. Най-интересният факт свързан с неговите проучвания е този, че той не бил съгласен с изводите на древните учени, че светлината се разпространява мигновено, а е бил убеден, че тя има скорост на движение.
Всъщност, Галилей не проумял, че светлината се движи толкова бързо, че изглежда така сякаш стига от една точка до друга на мига. А може би това е било и „пречката“ самият той да стане един от пионерите на откритията, за които може да прочетете в статията ‚Как в миналото са изчислявали скоростта на светлината‘?Може би ще искате да научите и как се измерва разстоянието от Земята до звездите.
Във всеки случай, и в миналото и днес, проблемът не е в наличието или липсата на технически инструментариум, а в погрешното мислене и очакванията на самия учен. И така, вижте тези 3 забавни факта за скоростта на светлината.
1. Всяко тяло в природата се движи с определена скорост
Галилей смятал, че всяко тяло в природата се движи с определена скорост, а не мигновено (както се смятало за светлината) и по тази причина бил убеден, че има начин да се измери и скоростта на светлината.
2. Теориите за светлинните пипалца, които излизат от очите на хората кара Галилей да търси начини да измери тяхната скорост
Италианският учен считал измерването за възможно на базата на наблюденията за движението на телата. Той възприел теориите за светлинните пипалца, които излизат от очите на хората и мигновено се разпространяват навсякъде и решил, че може да измери скоростта на тези пипалца.
3. Разстоянието, което служи за измерванията трябва да е „съразмерно“ с големината на скоростта на светлината
Галилей засякъл времето, което изминало от светването на силен фенер, до времето, в което видял на определено разстояние светлината от друг фенер, който негов помощник светнал щом видял светлината от фенера на Галилей. Всичко това изглеждало много лесно и поднесено по този начин всеки би се учудил как до този момент никой не се е бил досетил за подобен опит. Проблемът бил в това, че от момента на светването на Галилеевия фенер до момента, когато ученият видял светлината от фенера на своя помощник, не е изминало никакво време. Тоест, или опитът бил неправилен, или светлината се разпространява мигновено.
Галилей не се досетил, че ако скоростта на светлината е по-голяма от всяка позната на него скорост на телата, то и разстоянието, което трябва да се използва за измерванията трябва да е подобно „немислимо“ голямо. Така че погрешните му очаквания като че ли „наклонили везната“ на неговата досетливост в друга посока и трябвало да мине време преди да се появи друга, „по-успешна концепция“.
Discussion about this post