Изследването на вътрешната структура на обектите в галактиката се реализира най-ефективно с анализ на сеизмични данни. Учените следят за начина, по който акустичните вълни създадени от земетресения преминават през вътрешността. Проучванията им отразяват и материалите вътре в планетите и луните, което помага за създаване на детайлна карта на самия обект.
Първите сеизмични данни за Луната са събрани още от мисиите Apollo, но са с твърде ниска разделителна способност. Toва не предоставя категоричен отговор на двете водещи хипотези, че ядрото на естествения ни спътник е в твърдо или разтопено състояние. Според данните от последните проучвания вътрешното ядро на Луната е твърда топка с плътност, сходна на желязото.
Екип от астрономи на French National Centre for Scientific Research планират да сложат край на дебатите и да подобрят разбирането за историята на Луната и формирането на Слънчевата система. За да го постигнат събират и проучват данни от редица космически мисии и лунни лазери за профилиране на различни характеристики.
Учените установяват, че лунното ядро е сходно с това на Земята, включвайки външен течен слой и твърда вътрешна структура. Според изчисленията около 15% от целия радиус на Луната е за външното ядро, което се простира на 362 километра. В същото време радиуса на вътрешното е 258 километра.
Неговата плътност ет 7822 килограма на кубичен метър, което е близо до тази на желязото.