Има какво да се удивляваме на Космоса. Факт е, че не знаем всички отговори за него. Знаем, че е необятно и красиво, но не сме сигурни колко е необятно.
Някои от нещата, които знаем, обаче са направо смайващи. По-долу сме събрали някои от най-невероятните факти за космоса, така че когато погледнете нагоре към звездите, да бъдете още по-удивени от това, което гледате.
Космосът е напълно безшумен
Звуковите вълни се нуждаят от среда, в която да се движат. Тъй като в космическия вакуум няма атмосфера, в пространството между звездите винаги ще цари зловеща тишина.
Все пак световете с атмосфера и въздушно налягане позволяват на звука да се движи, поради което на Земята, а вероятно и на други планети, има много шум.
В познатата ни Вселена има неизброимо количество звезди
По принцип нямаме представа колко звезди има във Вселената. Сега използваме оценката си за броя на звездите в нашата галактика – Млечния път. След това умножаваме това число по най-добрата приблизителна оценка на броя на галактиките във Вселената. След цялата тази математика НАСА може само уверено да каже, че има всички милиарди неизброими звезди. Милион е всяко неизброимо количество.
Според проучване на Австралийския национален университет тяхната оценка е 70 секстилиона. Казано по друг начин, това е 70 000 милиона милиона милиона милиона.
Следите на астронавтите от „Аполо“ на Луната ще останат там поне 100 милиона години
Тъй като на Луната няма атмосфера, няма вятър или вода, които да разрушат или отмият следите на астронавтите от Аполо върху Луната. Това означава, че техните отпечатъци ще останат запазени на Луната за много дълго време.
Те обаче няма да останат там завинаги. Луната все още е динамична среда. Всъщност тя постоянно се бомбардира с „микрометеорити“, което означава, че на Луната все още се случва ерозия, само че много бавно.
Слънцето заема 99 % от масата на нашата Слънчева система
Нашата звезда, Слънцето, е толкова плътна, че представлява 99 процента от масата на цялата ни Слънчева система. Именно това му позволява да доминира гравитационно над всички планети.
От техническа гледна точка нашето слънце е „звезда от главна последователност от тип G“, което означава, че всяка секунда то разпалва около 600 милиона тона водород в хелий. Освен това превръща около 4 милиона тона материя в енергия като страничен продукт.
Когато Слънцето умре, то ще се превърне в червен гигант и ще обгърне Земята и всичко на нея. Но не се притеснявайте: това няма да се случи преди още 5 милиарда години.
Всеки час върху Земята пада повече енергия от Слънцето, отколкото планетата изразходва за една година
През последните 15 години използването на слънчева енергия се увеличава с 20 % всяка година. По данни на Yale Environment 360 през 2017 г. светът е добавил 30% повече мощности за слънчева енергия, което означава, че през тази година са произведени 98,9 гигавата слънчева енергия.
Въпреки на пръв поглед голямото число, това количество енергия представлява само 0,7 % от годишното потребление на електроенергия в света.
Ако две парчета от един и същи вид метал се докоснат в пространството, те ще се свържат и ще се слепят
Този невероятен ефект се нарича студено заваряване. Това се случва, защото атомите на отделните парчета метал няма как да разберат, че са различни парчета метал, и затова парчетата се съединяват.
Това не би се случило на Земята, защото има въздух и вода, които разделят парчетата. Ефектът има много последствия за конструирането на космически кораби и за бъдещето на конструирането на метални конструкции във вакууми.
Най-големият астероид в нашата Слънчева система е огромно парче космическа скала на име Церера
Диаметърът на астероида, който понякога е наричан планета джудже, е почти 600 мили. Той е най-големият в Астероидния пояс между Марс и Юпитер и представлява цяла една трета от масата на пояса. Повърхността на Церера е приблизително равна на площта на Индия или Аржентина.
Космическият апарат без екипаж Dawn завърши мисията си в орбита около Церера през октомври 2018 г., като ни помогна да променим изцяло разбирането си за света.
Един ден на Венера е по-дълъг от една година на Земята
Венера има изключително бавно въртене на оста си, което отнема около 243 земни дни, за да завърши един пълен цикъл. Забавно е, че на Венера й е необходимо още по-малко време в земни дни, за да завърши едно завъртане около Слънцето – точно 226.
Освен това Слънцето изгрява на всеки 117 земни дни. Това означава, че през всяка година то ще изгрее само два пъти, което технически също е все в един и същи ден. Тъй като Венера също се върти по посока на часовниковата стрелка, слънцето ще изгрява на запад и ще залязва на изток.
Червеното петно на Юпитер се свива
Известното Червено петно на Юпитер се свива през последните няколко десетилетия. Това петно на планетата е гигантска въртяща се буря, която преди е побирала около три Земни тела. Сега в петното може да се побере само една Земя.
Интересно е, че докато бурята се свива на ширина, тя всъщност се увеличава на дължина. Учените все още не могат да разберат защо изобщо се появява това явление, но според някои теории то може да е свързано с реактивни потоци на Юпитер, които са променили посоката или местоположението си.
Положението на Северната звезда се променя с течение на времето
В случай че не знаете, земната ос преминава през движение, наречено „прецесия“, което означава, че оста на планетата ще се променя и ще очертава формата на конус – дори ако е леко.
Когато това се случи, са необходими около 26 000 години, за да може оста да очертае пълна форма на конус. В допълнение към това Полярната звезда, настоящата „Северна звезда“ на Земята, в крайна сметка ще започне да променя позицията си, тъй като Земята претърпява прецесия.
Смята се, че през 3000 г. пр.н.е. Северната звезда е била звездата Тубан, известна още като Алфа Драконис. След около 13 000 години звездата Вега ще бъде новата Северна звезда. Но след 26 000 години Полярната звезда ще се върне в първоначалното си положение, тъй като Земята продължава да преминава през прецесия.