Днешната драскулка насочва вниманието ни към личността на Амрита Притам, една от най-известните писателки творила на панджаби и хинди. Притам публикува първата си стихосбирка на 16-годишна възраст. Едно от най-запомнящото се стихотворение „Ajj Aakhaan Waris Shah Nu“, в който описва разделянто на колонията на новите две държави Иидия и Пакистан през 1947 година.
Амрита Притам публикува и 28 романа, включително Пинджар, драматична приказка, написана по време на разделянето, която е адаптирана и във филм. Нейната автобиография Кала Гулаб (Черна роза), която е част и от днешната илюстрация (драскулка), разкрива много подробности от личния й животи и любопитни истории за своите преживявания за любовта и брака.
Издала е повече от 100 книги: стихове, романи, разкази, биографии, есеистика и др. През 1956 г. е удостоена с наградата за поезия на академия Сахитя за поемата си „Писма”, а през 1982 г. – с главната индийска награда за литература „Джнянпитх”. Пътува много, посещава и България, на която посвещава отделен очерк в книга с пътеписи.
Известна е с владеенето на езика на Пенджаби, Притам живее в Пакистан след разделението, но също така енаписал много произведения на хинди и урду, тъй като работата й беше възхитена от двете страни на границата.Притам е смятана за първата значима поетеса, романистка и есеистка на панджаби, изиграла водеща роля за развитието на езика през ХХ век. Творчеството ѝ се простира върху период от 6 десетилетия и тя издава над 100 книги с поезия, художествена проза, биографии, есета, сборник фолклорни песни на панджаби и автобиография. Книгите ѝ са преведени на няколко индийски и чуждестранни езици.
През 2005 г. френски превод на нейния роман „Скелетът“ е удостоен с литературна награда „La Route des Indes“.
Discussion about this post