Днес Google насочват вниманието ни към личността на Дороти Кроуфут Ходжкин, за да отбележат подобаващо 104 годишнината от рождението и. Ново атрактивно лого днес краси официалната страница на компанията в чест на британската химичка, получила обществено признание за приноса и в развитието на кристалографията на протеините.
Ходжкин е родена на 12 май 1910г. в Кайро. До 11-ата си година Дороти посещавала различни училища в Англия, а след това завършва класическа гимназия в Норфолк. Още от ранно детство тя проявява голям интерес към крисатлография. Когато завършва средното си образование, тя е силно амбициозна и стремглаво следва целите си. През 1937г. се жени за Томас Ходжкин и заедно имат три деца. Заедно с колегите си в Кембридж през 1934г. прави първите по рода си научни изледвания на пепсина чрез рентгенова дифракция. Именно това постижение я прави световна личност. Рентгеновата кристалография става широко използван инструмент и е от решаващо значение за по-късното определяне на структурата на много биологични молекули.
През 1948г. Ходжкин прави първите снимки на витамин В12, едно от най-изявените комплексни непротеинови съединения, чрез рентгенова дифракция. Постиженията на Дороти не спират до тук, до 1949г. заедно с колегите си прави поредица от анализи и експерименти със структурата на пенецелина. Много от учените по това време само са гадаели за неговота точна структура, но нейния екип прави това реалано и носи за Дороти Нобелова награда за химия. Резултатите от изследванията се оказват безценни за разработването на достъпни за всички антибиотици.
Любопитен факт разкрива, че Дороти Ходжкин е идвала в България няколко пъти, предимно във връзка с конференции, свързани с Пъгуошкото движение за мир и разбирателство между народите.
След дълги усилия и 35 годишен труд, през 1969г. тя и екипът й от учени успяват да разшифроват структурата на инсулина. Дороти умира на 29 юли 1994г. на 84 години. Тя е уникален химик, който посвещава живота и ума си на изключителна кауза и можем само да гадаем какви други постижения можеше да направи, ако живееше в съвременния технологичен свят. Еволюцията на науката и модерните мобилни устройства вероятно биха могли да допринесат положително за делото на Ходжкин, като и позволят да направи революция в изследванията си.
Discussion about this post