Днес живеем в модерни времена, което на практика означава, че имаме достъп до едно несравнимо богатство на технологии. Имаме достъп до роботизирани прахосмукачки, самоуправляващи се автомобили, джаджи за безжично комуникиране с хора до далечни части на света и устройства предоставящи забавления с виртуална реалност.
Тези и много други подобни технологии може и да ни изглеждат като нещо нормално, но само преди един век, те са били немислими за обикновения човек. Или поне така си мисли по-голямата част от населението на Земята.
Оказва се, че съвременните технологии са съществували под някаква форма, която ако и да е различна в сравнение с нейния аналог от настоящето е фактически същата технология, но в нейния по-стар вид.
От Mashable ни предлагат един интересен поглед към 5 технологии, които са много по-стари, отколкото си мислим.
1. Мобилните телефони
Хората си мислят, че началото на мобилния телефон е през 1973 година, и че първите потребителски модели са се появили 10 години по-късно. Това обаче е погрешно. Мобилните телефони съчетават две отделни, но свързани технологии: телефония и радиотелеграфия. Безжичната радио технология се появява през 1901 година, а двупосочната комуникация – след 1906 година. Дори и след това комуникацията е била ограничена до телеграфни сигнали. През 1918 година обаче немски инженери открили начин да съчетаят радиостанции и телефони и инсталирали безжичната телефонна система на военен влак, който се движел между град Берлин и град Засен. Тъй като системата можела да се използва, докато влакът е в движение, можем да считаме, че това е първият в света наистина мобилен телефон и търговска услуга за пътниците. Уоки-токитата пък са влезли в широка употреба по време на Втората световна война, докато телефоните за коли са се появили през 1946 година. От тогава, военните и телефонните компании от цял свят са усъвършенствали концепцията на предаването на сигнали на разстояние от една кула към друга, докато не се появява и първият „официален“ мобилен телефон през 70-те години на миналия век.
2. Автомобилите
Кой не знае историята на Карл Бенц, германският инженер, проектирал първия двигателят с вътрешно горене, а впоследствие и първия модерен автомобил? Така автомобилите бавно заменили конските каруци в по-голямата част от Европа и Съединените щати. Но истината е, че самостоятелно задвижваните превозни средства предхождат изобретението на Бенц с цели 117 години. Двигателите с вътрешно горене не са единственият начин за задвижване на едно превозно средство. Парният двигател, който е изобретен през 1712 година дава на инженерите нов и ефективен начин за захранване на машините, а през 1769 година френският изобретател Никола-Жозеф Куно използва този източник на енергия за създаване на транспортно средство. Две години френската армия използвала неговото превозно средство за превоз на товари, но тъй като парните двигатели не били надеждни, в крайна сметка те отново били заменени с коне. Не си мислете обаче, че във времето между Куно и Бенц, автомобилните иновации са били в застой. Изобретателите в Обединеното кралство разработвали парни вагони в периода между 1784 година и 1865 година, а през 1866 година те намерили своето място и зад океана.
3. Виртуалната реалност
Ако и вие сте от тези, които си мислят че Иван Съдърланд и Боб Спрул са създателите на виртуалната реалност през 1968 година, то е добре да актуализирате знанията си по темата. Всъщност, първият път когато човек е създал симулация на друго място е било през 1517 година. Италианският ренесансов художник Балтасаре Перуци е работил върху Villa Farnesina в Рим. През 1517 година Перуци завършил една от най-забележителните стаи на вилата – Sala delle Prospettive (Залата на перспективите). Въпреки че стаята била напълно вътрешна (без прозорци), един гениален трик кара зрителите да си мислят, че няма стени, и че пред тях се разкрива невероятна гледка към римския форум, тоест към централната част на древен Рим. А какво друго е виртуалната реалност, ако не убедителен опит да накарате зрителите да повярват, че са на съвсем различно място?
4. Роботи
Хората са очаровани от роботите – тези машини, които изглеждат като хора и се държат като хора, но не могат да мислят или чувстват. Първият робот е наречен Ерик и се появява през 1928 година на инженерингова изложба в Лондон. А що се отнася до думата „робот“, то тя произлиза от чешката дума „robota“ („работа“), и от ангария, изморителен труд (робски труд). Тя е използвана за първи път от писателя Карел Чапек в пиесата му „R.U.R.“ (Росумски универсални роботи), публикувана през 1920 година. Реално обаче, хората са познавали тези конструкции, които изпълняват неща, обикновено запазени за хората много преди появата на Ерик. В много древни митологии присъстват изкуствени хора, като механичните слуги, създадени от древногръцкия бог Хефест. През 4 век пр.н.е. гръцкият математик Архит описва механична птица, задвижвана с пара. А в съставения по същото време китайски текст от Лие Дзъ се описва срещата между древен владетел и изобретател, където са представени множество автомати, включително и хуманоидно устройство. През 1206 година пък арабският учен Ал-Джазари конструира няколко автоматични машини, сред които кухненски уреди и програмируеми музикални автомати, задвижвани с вода. В края на 15 век италианецът Леонардо да Винчи прави подробни чертежи на механичен рицар, който може да сяда и да движи части от тялото си, а през 1603 година механичните кукли получават популярност в Япония. Те извършвали прости задачи като сервиране на чай и запалване на стрели.
5. Компютрите
Компютърът е едно от чудесата на 20-ти век. Той ни дава бърз достъп до игри, софтуер подобряващ производителността ни и до нашите близки и познати независимо в коя част на света се намират. Нищо от това обаче не би било възможно без Z1 – електромеханичният калкулатор с ограничена програмируемост, създаден от немския инженер Конрад Цузе. Цузе завършва Z1 през 1938 година. Ако приемем, че компютърът е програмируемо устройство (а не сложен калкулатор, като сметало), историята на тези устройства датира от около 150 г. пр.н.е. През 1900 година гръцки водолази откриха древна джаджа наречена Механизъм от Антикитера, а учените се опитват да отключат тайните ѝ до днес. Смята се, че това е антично устройство, предназначено да изобразява наблюдаемата конфигурация на слънчевата система. Чрез избиране на ден и месец астрономите можели да разберат как ще бъдат подредени планетите в целия зодиак на тази дата, независимо дали става въпрос за миналото или бъдещето. Mеханизмът от Антикитера се състои от няколко метални компонента, силно увредени от времето. Чрез детайлни томографски изследвания е установено, че първоначално това са били близо 40 различни зъбчати колела, сглобени във функциониращ механизъм. А целият механизъм се е вмествал в кутия с размер 34х18х9 см, като на предната ѝ страна е имало 'циферблат' с различни пояснителни текстове.
Discussion about this post