Динозаврите са господствали преди милиони години и имат важно значение за развитието на нашата планета. Събитията довели до изчезването им отбелязват и критичен период от историята на бозайниците на Земята. Съществува осезаема разлика между естествения им процес на стареене, който се развива по-бързо, спрямо много видове влечуги и земноводно.
Любопитното несъответствие е в основата на ново проучване на University of Birmingham, което предлага алтернативна теория за дълголетието на динозаврите и хората. Епохата на господство на масивните влечуги води до необходимостта по-малките бозайници да се възпроизвеждат бързо, за да оцелеят.
Учените виждат в тези процесир сигнал, че гените за по-дълъг живот може да са били изхвърлени с напредването на еволюцията. Някои от най-древните бозайници бродели по нашата планета били принудени да живеят към дъното на хранителната верига. В продължение на 100 милиона години са еволюирали, за да оцелеят с бързо размножаване, съобщава ScienceAlert.
Tози продължителен период на еволюционен натиск оказва пряко влияние и над начина, по който остаряват хората. Данните в изследването показват, че древните ни предци от рода на еутериевите бозайници са загубили определени ензими по времето на динозаврите. Учените предполагат, че тези процеси имат връзка с относително по-кратката продължителност на живота им.
Бъдещите проучване на интересните взаимовръзки между стареенето и древността могат и да стимулират създаването на по-ефективни лекарства срещу редица коварни болести.