Съвсем наскоро ви споделихме за проектираните от Google безпилотни автомобили, които вече бяха успешно тествани по улиците на американски градове. Компанията, обаче, съвсем не е сама. С подобни начинания са се заемали и други. Още през 1977 година японски учени създадоха самоподвижна кола, която достигаше скорост от 32км/ч. 10 години по-късно, безпилотен автомобил на Мерцедес достигна до 97км/ч. През 1994, успешен тест с подобна кола бе извършен по улиците на Париж.
Всички тези усилия говорят само за едно – бъдещето ще принадлежи на безпилотните автомобили. Дали обаче хората ще ги приемат? Това е въпросът, който питат BBC.co.uk и който явно доста производители не вземат предвид. Безпилотните автомобили ще сложат край на задръстванията, ще ни позволяват да си четем вестника или да се любуваме на природата, докато пътуваме и най-вече, ще намалят жертвите на пътно-транспортни произшествия. Най-голямата пречка пред технологията, обаче, се оказва психологическа.
Единият фактор, който може да забави това развитие, е чувството за собственост, което е много силно при притежателите на автомобили. Много истински запалени шофьори не биха се отказали от карането на кола, защото за тях автомобилът е вид себеизразяване. Колкото и странно да звучи, това психологическо обяснение е валидно. Дори да предположим, че състоянието на пътищата и увеличаващият се брой катастрофи ще направят шофирането неприятно, отново е трудно да си представим как хората ще доверят живота си на кола-робот. “Всяка една автоматична система трябва да е 150% надеждна, преди хората да й поверят живота си,” смята известният автомобилен журналист Куентин Уилсън.
Discussion about this post