Астронавтите живеят и работят на борда на Международната космическа станция (МКС) вече повече от две десетилетия. Усилията им представляват безценен научен опит и тестове на нови технологии в условия на безтегловност, които не са възможни на Земята. Изпращането на aстронавти до чужди планети обаче е много по-сложна и опасна задача.
Все пак NASA имат амбициозни планове да изпратят хора на Марс в края на десетилетието. Преди това обаче учените искат да реализират подобна мисия до естественият спътник на планетата. Така за първи път от почти 50 години човек отново ще достигне повърхността на Луната. За последно това се случва с Apollo 17 мисията oт 1972г.
Учените вече фокусираха своята енергия върху друг проблем, а именно как да се регулира времето на Луната. Това включва и въпроса как лунните мисии да фиксират собствените си позиции, независимо от Земята. В момента всяка лунна мисия оперира в собствена времева скала, която е свързана с времето на нашата планета.
Тази стратегия изисква антени за дълбок космос използвани за двупосочна комуникация, но метода е неприложим за бъдещите космически кораби, съобщава SlashGear. Подобряване на взаимодействието и оперативната съвместимост изисква използването на еднаква времева скала. между услугата за лунна комуникация и навигация Moonlight на ESA и еквивалентната платформа на NASA.